О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 829
София, 30.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 552/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на НЗОК (Н. з. осигурителна каса) срещу решение № 57 от 10.03.2009 г. по гр.д. № 709/2008 г. на Сливенския окръжен съд, с което се оставя в сила решение № 721 от 14.07.2008 г. по гр.д. № 1122/2008 г. на Сливенския районен съд. С потвърденото решение касаторът е осъден да заплати на “Д” ЕООД сумата 2 558.91 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за извършена работа по договор № 200381/01.03.2007 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от ДКЦ.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава с произнасянето от въззивния съд по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касация “Д” ЕООД оспорва жалбата по съображения, изложени в писмения му отговор.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не са налице сочените от касатора основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В исковата си молба и в хода на процеса ищецът “Д” ЕООД е поддържал твърдението, че не дължи суми, за които НЗОК го е уведомила, че ще удържи за използвани медицински направления над установените, застъпвайки становището, че съответните уговорки, послужили като основание за задържане на тези суми противоречат на действащите разпоредби на Националния рамков договор на Закона за здравното осигуряване и като такива са нищожни. След отмяната на тези текстове от действащия Национален рамков договор 2006 г. с Решение № 1* от 04.12.2006 г. по адм.д. № 3696/2006 г. и обнародвано в ДВ бр.101 от 15.12.2006 г., правото на лекаря, упражняващ дейност по специализирана извънболнична медицинска помощ да разполага с необходимия му брой медицински направления според потребностите на здравноосигурените лица е безспорно.
В съобразителната част на обжалваното решение е прието, че клаузите, на които касаторът обосновал вземането си за прихващане за издадени от ищеца медицински направления над определения му обем с регулативните стандарти са нищожни, попадащи напълно в хипотезата на чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД – като противоречащи на закона – ЗЗО и на Конституцията, тъй като текстовете от НРД от 2006 г., на които те са основани, изрично са били отменени с цитираното от ищеца съдебно решение. Тази отмяна според съда диаметрално изменя положението, привеждайки Националния рамков договор в съответствие със ЗЗО и Конституцията и поставя в противоречие с последните клаузите на всички индивидуални договори, сключвани между Н, с оглед на което е прието, че текстовете, на основание на които е удържана процесната сума са нищожни и по право се заместват от общите правила на ЗЗД. След като липсва съществувалото по-рано ограничение в броя на издаваните от ДКЦ-то медицински направления, а то е изпълнило своевременно всичките договорни задължения, следва да получи договореното възнаграждение, неоснователно удържано от ответника. Възражението му, че констатирането на нарушения по индивидуалните договори при изпълнение на регулативните стандарти не е контрол, който се осъществява по реда на НРД 2006 г., а било сложна аналитична дейност, свързана с обработване на отчетите на всички работещи по договор с РЗОК и може да се прави само от тях е счетено за неотносимо, като е изтъкнато, че съдът нито оспорва, нито коментира или извършва тази дейност, тъй като предмет на настоящия спор изобщо не е констатирано нарушение на регулативните стандарти. Предмет на защита е накърненото право на ДКЦ-то да получи съответното по договора възнаграждение и за установяване на наличие или липса на нарушение, поради което съдът е извършил преценка за действителността на онези текстове от договора, с които се уреждат отношенията между страните. Щом се установи нищожност, приложението на уговорките става невъзможно ex lege. По тази причина според съда несъстоятелно е и второто възражение на НЗОК относно реда за възстановяване на заплатените средства за тези МДИ, тъй като съдът само признава наличието на неизпълнено парично задължение, каквото е налице в случая от страна на ответната НЗОК.
Неоснователно се поддържа от касатора, че е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради необходимостта от произнасяне от ВКС по въпроса носи ли белезите на индивидуален административен акт уведомителното писмо на РЗОК за извършени превишения на издадените медицински направления от Диагностично-консултативните центрове, както и по въпроса за приложимия процесуален ред, по който следва да се разглеждат споровете във връзка със заплащането на удържаните им суми, като в тази връзка представя множество решения, постановени от административни съдилища. Изразеното същевременно становище на касатора, че уведомителното писмо няма характера на индивидуален административен акт, а съставлява волеизявление за прихващане по смисъла на чл.103 ЗЗД сочи на отсъствието на необходимост от произнасяне по въпроса за приложимия процесуален ред, който несъмнено и според касатора е исковия, по който е разгледан и конкретния спор. Изложеното позволява да се обобщи, че касаторът не обосновава довод за приложното поле на нормата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което искането му за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 57 от 10.03.2009 г. по гр.д. № 709/2008 г. на Сливенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: