3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
С. ,10,02,2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдия Росица Божилова ч. т. д. № 99/2016 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал. 2 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.262 ал.3 ГПК .
Образувано е по частна жалба на С. с нестопанска цел „В. кл.” срещу разпореждане № 1829/27.10.2015 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 444/2015 г.,с което е върната частната касационна жалба на С. с нестопанска цел „В. кл.” против определение № 494 /17.09.2015 год. по същото дело, за оставяне без уважение частната жалба на С. с нестопанска цел „В. кл.” против определение на Пловдивски окръжен съд от 03.06.2015 год. по гр.д.№ 3235/2014 год. . С последното е оставено без уважение искането на С. с нестопанска цел „В. кл.” за привличане по делото на нов ответник – [фирма].
Частният жалбоподател счита,че обжалваното разпореждане е недопустимо,тъй като въззивната инстанция не е имала правомощието да се произнесе със същото.Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт и Върховният касационен съд да разгледа молбата за привличане на трето лице – помагач.
Останалите страни в производството не вземат становище по жалбата.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК,от легитимирана да обжалва страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
С обжалвания съдебен акт Пловдивски апелативен съд е върнал частната касационна жалба на жалбоподателя по съображения, че определението му е окончателно,тъй като определението на Пловдивски окръжен съд, за оставяне без уважение искането за привличане по делото на нов ответник ,не е от категорията на преграждащите и не подлежи на касационно обжалване.
Жалбоподателят се позовава на неправилно възприето,съответно довело до произнасяне с различен от посочения предмет,искането му с молба вх.№ 15 755 / 28.05.2015 година.Твърди,че е поискал конституиране на [фирма] ,като трето лице – помагач,но съдът се е произнесъл по искането му като такова за конституиране на нов ответник,оставяйки го без уважение.Като такова е квалифицирано искането и от въззивна инстанция, в упражнения инстанционен контрол върху определението на Пловдивски окръжен съд, потвърдено като правилно.
Като е разпоредил връщане на частната жалба,преценявайки предпоставките за допустимост на обжалването,извън обхвата на чл.262 ал.2 вр. с чл.275 ал.2 ГПК, въззивният съд е излязъл извън правомощията си,ограничени до преценка редовността на жалбата.Като краен резултат,обаче, изводът му за недопустим инстанционен контрол по отношение определение № 494/17.09.2015 год. по ч.гр.д.№ 444/ 2015 год. на Пловдивски апелативен съд,тъй като не е налице никоя от хипотезите на чл.274 ал.1 ГПК,съвпада с този на настоящата инстанция,което обуславя потвърждаването му, предвид следното :
Като постановено при възприетата от въззивна инстанция квалификация на искането на ищеца – за конституиране на нов ответник – определението на Пловдивски апелативен съд,за потвърждаване на първоинстанционното се явява недопустимо,доколкото отказът за конституиране на нов ответник няма преграждащ за развитието на производството ефект / чл.274 ал.1 т.1 ГПК / и не е предвидена изричната му обжалваемост / чл.274 ал.2 ГПК /. Привличането на нов ответник в хипотезите на чл.228 ГПК представлява изменение на иска и определението,с което съдът отказва конституирането на нови страни в производството, не подлежи на самостоятелно обжалване / така опр.№ 803 по ч.т.д.№ 778/2011 год.,опр. № 862 по ч.т.д.№182/2012 год.,опр.№ 3850 по ч.гр.д.№ 3850/2013 год. на ВКС/.Но и като недопустимо,определението не предпоставя допустим касационен контрол, по идентични на преждеизложените съображения, за липсата на предпоставките по чл.274 ал.1 и ал.2 ГПК,предвид правните последици на атакуваното първоинстанционно определение.
Действително,не може да се сподели дадената от въззивния съд квалификация на искането на ищеца,в молба вх.№ 15755/28.05.2015 год.,като безспорно такава за конституиране на нов ответник,вместо на трето лице – помагач. За същата не може да се изходи единствено от обосноваване на искането с оспорена от вече конституирания ответник материално-правна легитимация по спора.На практика се касае за неясно и подлежащо на уточняване искане,което съдът не е предприел,но не е сторено и от страната,независимо че в първото съдебно заседание,в нейно присъствие,съдът е квалифицирал искането като такова за привличане на нов ответник.Доколкото в същото заседание – преклузивен срок за искането по чл.219 ал.1 ГПК – страната не е възразила по така дадената квалификация,нито узнавайки определението е предприела паралелно искане за конституиране на трето лице – помагач,поведението й следва да се зачете като съгласие с уточняване предмета на искането,във възприетия от съда смисъл.
Впрочем и в случай на отказ за конституиране на трето лице – помагач, потвърдителното въззивно определение не би подлежало на касационно обжалване, съгласно задължителните указания в т.9 б. „а” на ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1829 от 27.10.2015 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 444/2015 година.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: