Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
София, 10.05. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 24.04.2019 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр. дело № 1417 /2019 г.
Производство по чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. П. А. срещу определение № 1338 от 17.12.2018 г. по възз. (частно) гр.д. № 392 /2018 г. на Смолянския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено определение на Чепеларския районен съд, с което производството по делото е прекратено на основание чл.130,ал.1 ГПК поради недопустимост на предявения иск.
Насрещната страна „Соломон груп“ АД, София, в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на частната жалба.
Настоящият състав намира следното:
Въззивният съд е приел, както и първоинстанционният, че производството по предявения иск с правно основание чл.440 ГПК е недопустимо поради липса на правен интерес. Въззивният съд е изложил следните мотиви:
Ищецът е уточнил, че предявява отрицателен установителен иск – да бъде признато по отношение на страните по изпълнителното дело, че недвижимият имот, срещу който е насочено принудителното изпълнение, не принадлежи на длъжника по делото.
Ищецът е уточнил, че не предявява иск да бъде признат за собственик на процесния имот (че не предявява положителен установителен иск).
По изпълнителното дело е постановено постановление за възлагане на процесния недвижим имот на 03.07.2015 г., което е влязло в сила на 02.06.2016 г.
Това обуславя извод за липсата на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск с равно основание чл.440,ал.1 ГПК. Целта на този иск е да бъде установено, че имуществото, върху което е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника. След като процесният имот, който е предмет на принудителното изпълнение по изпълнителното дело, в резултата на проведена публична продан с постановление за възлагане е възложен на взискателя и това постановление е влязло в законна сила, за ищецът не е налице правен интерес да установява, че този имот не принадлежи на длъжника.
Въззивният съд се е позовал на приетото с т.4 от ТР 3 /10.07.2017 по т.д. № 3 /2015 г. на ОСГТК на ВКС, че за допустимостта на иска се изисква принудителното изпълнение върху вещта да не е приключило. Приел е, че (в мотивите на тълкувателното решение) не се говори за приключване на принудителното производство като цяло, а на конкретно принудително изпълнение върху конкретна вещ. В случая постановлението за възлагане е влязло в законна сила, поради което принудителното изпълнение върху този имот е приключило.
В изложението си за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател извежда правни въпроси и сочи решения и определения на ВКС, постановени преди постановяването на ТР 3 /10.07.2017 по т.д. № 3 /2015 г. на ОСГТК на ВКС и самото тълкувателно решение, както и решение от 2010 г. по ч.гр.д. на ОС Бургас (което не обосновава нито едно от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.т. 1 – 3 ГПК), без да обосновава противоречие по отделен правен въпрос с разрешение в конкретно решение или определение.
Въпросите са следните::
Следва ли да се приеме, че изпълнителното производство е приключило, ако е влязло в сила постановлението за възлагане на недвижим имот? Липсва ли правен интерес трето лице да заведе иск с правно основание чл.440,ал.1 ГПК, ако с (е) влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот по все още висящо изпълнително производство, по което е издадено това постановление? Следва ли кредиторът да запази правата си върху недвижимия имот, който му е възложен в принудителното изпълнително производство, ако същият не е въведен във владение на недвижимия имот, а същевременно същият се владее от третото лице на годно правно основание? При заведен иск с правно основание чл.440,ал.1 ГПК следва ли съдът да се произнесе преюдициално и по въпроса за законосъобразността на извършените действия на процесуална принуда?
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд единственият обуславящ правен въпрос е за наличието или липсата на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск с правно основание чл.440,ал.1 ГПК, след влизането в сила на постановление за възлагане на имота, върху който се провежда изпълнение (след приключване на принудителното изпълнение върху имота), и този въпрос е разрешен в съответствие с приетото в тълкувателното решение по т.д. № 3 /2015 г. на ОСГТК на ВКС, на което въззивният съд се е позовал.
Съответствието на разрешението в обжалваното определение с разрешението в тълкувателно решение, с което практиката е уеднаквена, изключва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, поради което не следва да се обсъждат отделните посочени решения и определения и да се търси съответствие или противоречие с разрешенията в тях (каквото не се и обосновава).
Останалите въпроси са хипотетични, не са разглеждани и не е следвало да бъдат разглеждани от въззивния съд при извод за липса на правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск, от който следва извод за недопустимост на иска и на производството.
Поради изложеното следва да се приеме, че не е осъществено основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски и не представя списък и доказателства за разноски. Поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав на съда
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1338 от 17.12.2018 г. по възз. гр.д. № 392 /2018 г. на Смолянския окръжен съд,
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.