3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
гр.София, 12.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 107 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 14966/01.08.2019 г. на Б. Г. А., приподписана от адвокат Д. С., срещу въззивно определение № 1726/28.05.2019 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 920/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което са потвърдени: 1/ определение № 26065/19.11.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 13570/2018 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 5076435/08.05.2018 г.; 2/ определение № 421/08.01.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 13570/2018 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение подадената по реда на чл. 250 ГПК молба за допълване на определение № 26065/19.11.2018 г. по същото дело.
В частната касационна жалба и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в уточнителна молба с вх. № 21097/20.11.2019 г., жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 1 ГПК – счита, че първоинстанционните определения са нищожни, като постановени при формално нарушение на чл. 254, ал. 2 ГПК. Излага оплаквания за допуснати нарушения на чл. 121, ал. 4 КРБ, доколкото апелативният съд „не е пожелал да констатира очевидната истина“, че „двете определения на ТО на САС не отговарят и на чл. 124 (4) на Конституцията, тъй като липсват реални мотиви“. Допълнително сочи, че е налице грубо нарушаване на правото, поради неприлагане на първичното право на Общността и съдебните решения, постановени от Европейския съд.
Частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, предвид следното:
Въззивният съд е потвърдил определение № 26065/19.11.2018 г. по ч.гр.д. №13570/2018 г. и допълващото го определение № 421/08.01.2019 г. на СГС, с което е оставена без разглеждане частната жалба с вх. № 5076435/08.05.2018 г., подадена от жалбоподателя срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 71986/2016 г. по описа на Софийски районен съд. Посочил е, че съгласно чл.413, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските, поради което частната жалба, като насочена срещу необжалваем акт, е процесуално недопустима.
Съгласно приетото по т.8 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, постановените в заповедното производство въззивни определения не подлежат на касационно обжалване. По съществото си заповедното производство е двуинстанционно – арг. от чл.413, ал.2, чл. 418, ал. 4, чл. 419, ал. 1 ГПК, като законът не е предвидил, че в посочените хипотези въззивните определения, независимо от това дали с тях се уважава или отхвърля частната жалба, подлежат на касационно обжалване. При това положение, съгласно чл.274, ал. 4 ГПК, изобщо не подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд постановените в заповедното производство определения – както преграждащите, така и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство. Основание за обжалваемост не може да бъде изведено и от нормата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, съгласно която подлежат на касационно обжалване определения, даващи разрешения по същество на други производства. Заповедното производство не е „друго производство” по смисъла на закона, защото е уредено като самостоятелно, факултативно и предшестващо исковия процес. По изложените съображения следва да се приеме, че частната жалба, като подадена срещу окончателен съдебен акт, е недопустима и трябва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима частна касационна жалба с вх. № 14966/01.08.2019 г. на Б. Г. А. срещу въззивно определение № 1726/28.05.2019 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 920/2019 г. по описа на Софийския апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.