О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
гр.София, 13.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 353 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Ц. В. срещу решение от 22.10.2009г. по гр.д. № 330/2009 г., на Окръжен съд- Видин, с което е потвърдено решение от 07.05.2009 г. по гр.д. № 145/2009 г., на Районен съд- Видин и са отхвърлени предявените от А. Ц. В. срещу Диагностично консултативен център „Д” ЕООД искове да се признае за незаконна и да се отмени Заповед № 3/05.01.2009 г. за прекратяването на трудовото й правоотношение, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и да бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останала без работа в периода от 05.01.2009 г. до 01.04.2009 г. и за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2008 г., със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.344, ал.1, т.1-3 от Кодекса на труда (КТ).
Ответникът по жалбата Д. „Д” ЕООД не е подал писмен отговор и не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, констатира, че обжалваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване по отношение на първите три иска, първите два от които са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, поради което е без значение обжалваемия интерес. Предявеният иск за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2008 г. е с обжалваем интерес под 1000 лева, поради което в тази част обжалваното решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.2 ГПК.
Въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение, но с утвърденото на 01.12.2008 г. от управителя на Д. „Д” ЕООД щатно разписание е съкратена длъжността „главна медицинска сестра”. Съкращаването на щатната бройка за длъжността не е формално, а е свързано със съдържанието на извършваната от А. Ц. В. работа, поради което след заличаването на изпълняваната от нея длъжност, на ищцата е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, а в последствие и заповед за уволнение, на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ. При прекратяване на трудовото правоотношение съдът е приел, че са спазени задължителните изисквания на закона, а в заповедта за уволнение са изложени фактическите основания за прекратяване на трудовия договор, с оглед на което е отхвърлил исковете.
Касационната жалба на А. Ц. В., чрез адвокат А срещу решението по гр.д. № 330/2009 г. на Окръжен съд- Видин е подадена в срок от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК, поради което е редовна и допустима. В нея се съдържат оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, към която е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване също са изложил подробни съображения за съществено противоречие на съдопроизводствените правила, които по своето естество са доводи за касационно обжалване, поради неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 от ГПК, и не обосновават основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на окръжния съд, тъй като поставеният материалноправен въпрос за излагането на конкретните фактически основания в заповедта за уволнение, макар и от значение за изхода на делото, във връзка със законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение в случаите на чл.328, ал.1, т.2 КТ, не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, не се разрешава противоречиво и в този смисъл не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Не са налице основания за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като приложените ППВС № 7 от 27.12.1965 г. и ТР № 1 от 01.01.2001 г. на ОСГК на ВКС са постановени при различна правна уредба и значението им следва да се преценява съобразно новите разпоредби, свързани с ранната преклузия и правната възможност въззивния съд да разреши определен въпрос като препрати към мотивите на първоинстанционния съд, както е направил окръжния съд. Право на работодателя е да прекрати трудовия договор на работник в негово предприятие като отправи писмено предизвестие, при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата. Издадената писмена заповед за уволнение е мотивирана чрез посоченото в закона основание за съкращаване в щата за съответната длъжност, които изводи на първоинстанционния съд са възприети от окръжния съд, който препраща към неговите мотиви. Прекратителното основание подлежи на съдебен контрол именно, за да се провери преценката на работодателя дали обективно са заличени всички щатни бройки за съответната длъжност. В конкретния случай, утвърденото ново щатно разписание предвижда изцяло закриване на посочената длъжност, а не съкращаването на една щатна бройка, поради което не са останали други работници на длъжността и е налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.2 КТ.
Останалите съдебни актове не са задължителни за съдилищата, тъй като не са постановления на Пленум на Върховния съд, тълкувателни решения на Общото събрание на гражданската и/или търговската колегии на Върховния касационен съд или решения по чл.290 ГПК, поради което повдигнатите въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
За да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е необходимо разрешеният в обжалваното решение правен въпрос да е от значение за изхода по делото, но и да е бил разрешен по различен начин с друго влязло в сила съдебно решение. Поставеният правен въпрос за липсата на влязло в сила щатно разписание като предпоставка за законосъобразно извършено съкращаване в щата е релевантен за конкретния спор, но правните аргументи при решаването му в приложените съдебни актове не водят до различни изводи. Както действащото от 01.12.2008 г., така и предходното от 01.05.2008 г. щатни разписания са утвърдени от управителя на Д. и са действащи от този момент. Оспорването на решение на общото събрание на дружеството, въз основа на което е обосновано приемането на новото щатно разписание е без значение за висящия трудов спор, тъй като дори отмяната на това решение не води автоматично до отмяна на щатното разписание, правомощията за утвърждаването на което са на управителя на дружеството. Посочените съдебни решения на Видинския районен съд и Видинския окръжен съд № 193/19.11.2009 г. по гр.д. № 344/2009 г. не са представени, но и не са влезли в сила, поради което също не мотивират основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В тази връзка, конкретният правен спор не е от значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като има трайно установена съдебна практика по въпросите за задължението на работодателя да мотивира заповедта за уволнение при съкращаване на щата. Доколкото правните норми за изискванията във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата, съгласно чл.328, ал.1, т.2 от КТ, не изискват различно тълкуване с цел да се осигури точното прилагане на закона не е налице основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. № 2* от 03.12.2009 г., подадена от А. Ц. В., чрез адвокат А срещу решение от 22.10.2009г. по гр.д. № 330/2009 г., на Окръжен съд- Видин в частта, в която съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.10.2009г. по гр.д. № 330/2009 г., на Окръжен съд- Видин в останалата му част.
Да се издаде препис от определението на жалбоподателя.
Определението в частта, в която се оставя без разглеждане касационната жалба може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.