О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
С.
14.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 391/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т. Б. Т. – от [населено място] срещу Решение № 37 от 26.І.2011 г. по гр.д.№ 754/2010 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 60 от 15.І.2010 от по гр.д.№ 826/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, с което по иска на Т. Б. Т. – от [населено място] срещу Кооперация ”Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частните стопани ”М. – Инвест”(В.”) – [населено място] по чл. 254 ГПК (отм.), е признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 3430.57 лв. и искът е отхвърлен за разликата до сумата 19 354 лв., за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №5982/ 2007 г. на ПРС въз основа на Запис на заповед от 2.VІІІ.2006 г. Жалбата е срещу решението в частта, с която искът е отхвърлен, с оплакване за незаконосъобразност. В Изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че по съществения материалноправен въпрос за недължимост на сумата по Записа на заповед от 2.VІІІ.2006 г., въззивният съд се е произнесъл в противоречие с чл. 188 ГПК (отм.), което съставлява съществено процесуално нарушение. Жалбоподателят излага, че съдът е формирал погрешни правни изводи и правно виждане, без да съобрази представените от ищеца доказателства и без да обсъди доводите му за първоначалните намерения и действия на страните. Жалбоподателят обсъжда цитираните доказателства, за които прави оплакване, че са обсъдени от съда в нарушение на чл. 188 ал. 1 ГПК (отм.), заключава, че никога не е дължал на ответника сумата 19 354 лв. по издадения запис на заповед, за което се основава и на заключението на вещото лице. Иска делото да се реши по същество, тъй като ще бъде от съществено значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касационната жалба Кооперация ”Взаимоспо -магателна земеделска кредитна асоциация на частните стопани ”М. – Инвест” – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и жалбата по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което частично е уважен отрицателен установителен иск за недължимост на посочените суми въз основа на запис на заповед и че обжалваемият интерес не е до 5000 лв., съгласно чл. 280 ал. 2 пр. 2 ГПК, и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят не сочи кой е правният въпрос, разрешен от въззивния съд, по който поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК. Като сочи ”съществен материалноправен въпрос за недължимост на сумата по записа на заповед от 2.VІІІ.2006 г.”, последван от оплакването, “че по него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с чл. 188 ГПК (отм.), което съставлява съществено процесуално нарушение”, жалбоподателят прави оплакване за неправилност на решението по чл. 281 т. 3 ГПК, а не обосновава искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация на обжалваното решение, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените оплаквания.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда поддържаните допълнителни основания, а такива не се и сочат от жалбоподателя. Ако се приеме, че изложеното от жалбоподателя, че “решаването на делото по същество от ВКС ще бъде от съществено значение за точното прилагане на закона”, съставлява поддържано основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, същото не е налице. Изискването на закона по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно – разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси, е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 37 от 26.І.2011 г. по гр.д.№ 754/2010 г. на Пловдивски апелативен съд. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: