О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№83
гр. София, 14.02.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 3121 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 15 от 21.03.2017г. по гр.д. № 448/2016г. на Видински окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 392 от 06.07.2016г. по гр.д.№ 997/2014г. на Видински районен съд за осъждане на А. Г. К. на основание чл.12 ал.2 ЗН да заплати на С. Г. Ц. сумата 6182,78 лв., представляваща увеличената стойност на имот № 069081 в землището на [населено място] и отхвърляне на същата претенция против З. Г. Й. и М. Г. С..
Касационната жалба е подадена от А. Г. К. чрез пълномощника адв. А.. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като съдът не е установил каква е била цената на имота без подобренията и каква е тя с подобренията, както и моментът, към който следва да се определи увеличението на наследството. Освен това, съдът неоснователно е отхвърлил възражението за погасяване на претенцията по давност. Навеждат се твърдения, че съделителката С. Ц. е ползвала имота с подобренията приживе на наследодателя и по този начин е била възнаградена. Извършено е позоваване на ППВС № 6/1974г., на ТР № 85/1968г. на ОСГК и на Решение № 743 от 11.01.2011г. по гр.д. № 1811/2009г. на ІІІ г.о. относно подобренията. Относно погасителната давност е посочено решение № 1587 от 04.10.1995г. по гр.д. № 1377/1994г. на ІV г.о.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са повторени буквално оплакванията в касационната жалба. Конкретни правни въпроси не са формулирани.
Ответницата С. Ц. не е представила писмен отговор.
Постъпил е писмен отговор от съделителката З. Й.. В него се изразява становище, че на практика липсва изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като приложеното „изложение” повтаря жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по делба във фазата по извършването й. Предмет на обжалване е решението в частта по сметките и по-конкретно по предявената от Снежинка Ц. против А. К., З. Й. и М. С. претенция по чл. 12, ал.2 ЗН за увеличаване на наследството вследствие на подобрения в един от делбените имоти, извършени приживе на наследодателя и представляващи изграждане на бунгало и засаждане на лози и овощни дръвчета. Страните не спорят по самото извършване на подобренията от съделителката С. Ц., които датират 20 години назад във времето; за това обстоятелство са ангажирани и свидетелски показания. За стойността на подобренията е приета техническа експертиза, която сочи, че увеличената стойност на имота е 6182,78лв. Това увеличение е пресметнато към момента на извършване на делбата. Вещото лице е изходило от стойността на терена, стойността на насажденията и на бунгалото, и въз основа на тези данни е определило увеличената стойност.
Въззивният съд е намерил претенцията за основателна. Посочил е, че увеличението следва да е налице към момента на откриване на наследството, като при пресмятане стойността му се взема предвид не колко е изразходвал наследника, а дали и с колко е увеличено наследственото имущество. Изтъкнал е също, че вземането по чл. 12, ал.2 ЗН е специално и се различава от общия състав на подобренията. Възражението за погасяване на вземането по давност съдът е намерил за неоснователно. Посочил е, че тази претенция може да бъде предявена само в делба и затова погасителната давност тече от завеждане на делото за делба. В случая делото е заведено през май 2014г., а претенцията по сметки е предявена през ноември същата година, поради което не е погасена.
Накрая съдът е изложил съображения, че заплащането на увеличението по чл. 12, ал.2 ЗН е в тежест само на съделителката А. К., тъй като именно в неин дял се е паднал имотът, в който са извършени подобренията. Затова е уважил иска за пълната стойност на увеличението спрямо нея, а спрямо останалите две съделителки е отхвърлил иска. Съдът не е посочил този аргумент, но следва да се вземе предвид, че според окончателния разделителен протокол стойността на този делбен имот е 182,40 лв., което представлява цената му без подобренията.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
На първо място, липсват формулирани конкретни правни въпроси както изисква чл. 280, ал.1 ГПК, които да са разрешени в обжалвания акт и да са определящи за изхода на спора. Непосочването на такива въпроси е достатъчно за да бъде отказано допускането на касационно обжалване – виж т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Не се установява решението да е постановено в противоречие с посочената от касатора съдебна практика. ППВС № 6/1974г. и Тълкувателно решение № 85/1968г. на ОСГК, както и Решение № 743 от 11.01.2011г. по гр.д. № 1811/2009г. на ІІІ г.о., разглеждат въпроси, свързани с подобряването на чужд и на съсобствен имот и те нямат пряко отношение към претенцията по чл.12, ал.2 ЗН, която е различна. Въззивният съд е извършил напълно адекватно разграничение между вземането по чл. 12, ал.2 ЗН и вземанията за подобрения по чл. 72 и 74 ЗС. Поради това практиката за различните хипотези на извършване на подобрения в съсобствен имот, е неотносима.
По въпроса дали претендиращата увеличение на наследството съделителка не е била възнаградена, въззивният съд не е изложил съображения. Той обаче не е бил сезиран с оплаквания в тази насока във въззивната жалба. По делото не са наведени твърдения за наличие на възнаграждаване, нито са събирани доказателства при какви условия тя е ползвала имота. Такъв довод е предявен едва с касационната жалба. Съгласно Решение № 61 от 13.07.2017г. по гр.д.№ 3439/2016г. ІІ г.о. изискването на законодателя сънаследникът да не е бил възнаграден по друг начин, е свързано с доказване на конкретни факти и единствено фактът, че сънаследникът е ползвал имота, без изясняване на причините за това, не е достатъчен, за да се приеме възнаграждаване.
При разглеждането на възражението за погасяване по давност на вземането по чл. 12, ал.2 ЗН въззивният съд се съобразил с разрешението в ППВС № 7/1973г., т.4, б.”б”. Соченото от касатора Решение № 1587 от 04.10.1995г. по гр.д. № 1377/1994г. на ІV г.о. касае претенция за подобрения и е неприложимо.
Предвид изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 15 от 21.03.2017г. по гр.д. № 448/2016г. на Видински окръжен съд в обжалваната от А. Г. К. част, с която срещу нея е уважена претенция по чл. 12, ал.2 ЗН.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: