О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
София, 14.02.2020 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4790 по описа за 2019 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. Т. Р., чрез адвокат С. Л. Я., срещу въззивно решение № 367/16.10.2019 г., постановено от Хасковски окръжен съд по гр.д. № 605/2019 г.
Изложените касационни доводи не са много ясни – за недопустимост, поради произнасяне по непредявен иск, или за неправилност поради неточно приложение на материалния закон. Развити са и съображения, които следва да се квалифицират като такива за необоснованост в извода, че е налице договор за заем за послужване относно процесния имот между насрещните страни по спора.
Насрещната страна Т. В. Т., чрез адвокат М. Г., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване поради липса на правни въпроси, обуславящи изхода на спора, а само съображения по съществото на спора. Евентуално счита касационната жалба за неоснователна и моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният Хасковски окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Хасковски районен съд, осъдил В. Т. Р. да върне на Т. В. Т. държането на апартамент № …, находящ се в [населено място], [улица], вх. Г, ет. …, предоставено по силата на договор за заем за послужване, на осн. чл. 249, ал. 2 ЗЗД, както и да заплати съдебноделоводни разноски по делото – 450 лв. в първа инстанция и 300 лв. във въззивна.
За да постанови този резултат, въззивният съд е установил, че ищецът Т. В. Т. е собственик на процесния апартамент. Той, с намерение да допусне ответника В. Р. да ползва имота, предоставил ключовете за жилището през 2014 година чрез И. Т. Р. – леля на ищеца и сестра на ответника. В. Р. заживял в имота и го обитава, включително и когато е даден ход на устните състезания във въззивната инстанция. Съдът приел, че ползването е предоставено безвъзмездно, като преценил следните обстоятелства: наемна цена не е заплащана, липсва и подобна уговорка между страните. Направил заключение, че между страните е налице договор за заем за послужване, без определен срок. Установил още, че с нотариална покана от 08.01.2019 г. заемодателят поканил заемополучателя да освободи предоставения за ползване имот, с което е осъществена хипотезата на чл. 249, ал. 2 ЗЗД. В. Т. Р. не е освободил жилището. При тези данни, въззивният съд достигнал до извод за основателност на иска, като присъдил в полза на ищеца и съдебноделоводните разноски по делото.
Половината от съдържанието на изложението към касационната жалба съставалява цитати от определения на ВКС за това кой преценява дали бланкетната касационна жалба е допустима, дали изложението към нея е пълно или бланкетно и трябва ли да се представят копия от съдебните актове по чл. 280, ал. 1 ГПК, което няма никакво отношение към преценката, която настоящият състав трябва да извърши по реда на чл. 288 ГПК – налице ли са основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Във втората част от изложението са поставени следните въпроси, които според касатора обуславят разглеждане по същество на касационната жалба: налице ли е договор за заем за послужване (по конкретния спор); за характера на договора за заем за безвъзмездно послужване, за това кой би могъл да бъде заемодател и съставлява ли порок, водещ до недопустимост на съдебния акт неправилната квалификация на спорното право или това е порок, обуславящ извод за неправилост на решението поради нарушение на материалния закон;
Въпросът дали в конкретния случай е налице договор за заем за послужване, е по съществото на материалноправния спор и по него няма как да се вземе отношение в предварителната проверка по чл. 288 ГПК. Въпросите за характера на договора за заем за послужване (той винаги е безвъзмезден!), за това кой би могъл да бъде заемодател, първо, не са спорни по делото; включително и в касационната жалба няма развити оплаквания за неправилност на въззивното решение поради неправилна преценка на характера на подобен вид договор и за това кой би могъл да бъде заемодател по такъв договор. От друга страна по тези правни въпроси няма никакъв спор нито в теорията нито в съдебната практика (договорът е едностранен, реален, неформален, безвъзмезден; заемодател може да бъде всяко юридическо и физическо лице). Сам касаторът не твърди, че трайно възприетото тълкуване е неправилно или следва да бъде изоставено, поради изменения в общественоикономическите условия. Следователно, няма приложение хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Накрая, въззивният съд е приложил и точно нормите, уреждащи заема за послужване (чл. 213-249 ЗЗД).
Въпросът дали е недопустим или неправилен съдебен акт, постановен при неточна материалноправна квалификация, е неотносим към конкретното дело. Съдилищата по същество (първостепенният Хасковски районен съд и въззивния Хасковски окръжен съд) са издирили точно приложимата материалноправна норма и са се произнесли според предмета на сезиране. Сам касаторът и не сочи друга (приложима според него) правна норма, като следва да бъде изяснено, че предметът на иска се определя от ищеца, който го индивидуализира чрез насрещните страни, правопораждащите юридически факти (основание) и петутим (искане). Квалификацията съдът определя сам, без да е обвързан от доводите на страните.
В заключение, не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 600 лв. заплатен адвокатски хонорар, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК..
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 367/16.10.2019 г., постановено от Хасковски окръжен съд по гр.д. № 605/2019 г.
ОСЪЖДА В. Т. Р. да заплати на Т. В. Т. сумата в размер на 600 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: