О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№83
[населено място], 14.05.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1918 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 29.05.2014г. по гр.д. № 6610/2012г. на Софийски градски съд, ІV-б въззивен състав, с което е отменено решение от 20.07.2004 г. по гр.д. № 8077/1997г. на Софийски районен съд, 49 състав и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от О. Г. К. и С. Г. К. против Е. П. К. иск по чл. 108 ЗС относно апартамент № 3 на третия етаж в жилищната сграда на [улица], застроен на 42,87 кв.м. и иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 200 лв., представляваща обезщетение за ползване на жилището за периода 06.05.1997г. -16.10.1997г.
Касационната жалба е подадена от ищците О. Г. К. и С. Г. К. чрез пълномощника адв. С. В.. Поддържа се неправилност на решението. Като основание за допускане на касационно обжалване са формулирани еднинадесет правни въпроса, които според касаторите са от значение за изхода на спора и съдът ги е решил в противоречие с практиката на ВКС или решаването им е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата Е. П. К. в писмения си отговор взема становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Подпомагащите страни не са представили писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение при извършената проверка на допустимостта на касационната жалба я намира за процесуално недопустима по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК от касационно обжалване са изключени въззивните решения постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000лв. Исковата молба, с която е образуван настоящия спор, е подадена на 16.10.1997г. и в нея е посочена данъчна оценка на недвижимия имот 20 900лв. /неденоминирани/ и цена на двата иска /по чл.108 ЗС и по чл. 59 ЗЗД/ общо 205 225 лв. /неденоминирани/.
При тези обстоятелства следва да се приеме, че цената на всеки един от двата иска, определена към момента на завеждане на делото, с отчитане на настъпилата на 05.07.1999г. деноминация на лева /виж Тълкувателно решение № 3/2014г. на ОСГТК на ВКС/, не надвишава 5000лв. Поради това обжалването на решението на въззивния съд пред касационната инстанция е недопустимо на основание чл. 280, ал.2 ГПК. Настоящата инстанция, при условията на иззета компетентност, следва да върне подадената касационна жалба на основание чл. 286, ал.1, т.3 ГПК и да прекрати образуваното касационно производство.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационна жалба вх.№ 94776/05.08.2014г. подадена от О. Г. К. и С. Г. К. срещу решение от 29.05.2014г. по гр.д. № 6610/2012г. на Софийски градски съд, ІV-б въззивен състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1918 по описа за 2015г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: