О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
София, 16.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 12 .12.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 2841 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на адв. Н. П. Д., действащ лично и като пълномощник на У. Р. С.,гр. К., Великобритания и на С. И. А. от [населено място], В. област против определение на Великотърновския апелативен съд от 27.07.2014 год., по в.т.д.№ 138/ 2014 год., с което след отмяна на дадения ход по същество на делото по реда на чл.253 ГПК, е спряно производството по същото, на осн. чл.229, ал.1,т.4 ГПК, до приключване с влязло в сила решение на т.д.№ 38/2013 год. на Габровския окръжен съд.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на Великотърновския апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на спора.
Позовавайки се на отсъствие на „обективен идентитет на страните по двете дела” частните жалбоподатели основно възразяват срещу извода на въззивния съд за наличие на преюдициалност между делата, Ответника по частната жалба Л. Д. С., чрез пълномощника си адв.П. М., в срока по чл.276, ал.1 ГПК е възразила по основателността и, излагайки и подробни съображения за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол по реда на чл.274, ал.2, изр.1, във вр. с ал.1, т.1 ГПК и е процесуално допустима.
Обстоятелството, че обжалваният съдебен акт е постановен за първи път от въззивния съд, изключва приложението на чл.280, ал.1 ГПК, към който е налице препращане само в хипотезата на чл.274, ал.3 ГПК и позоваването на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на настоящия частен жалбоподател, като ирелевантно, не следва да бъде обсъждано.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови спиране на производството по в.т.д.№ 138/2014 год. , образувано по подадена от Л. Д. С., чрез адв. С. Банкова, въззивна жалба срещу първоинстанционното решение на Габровския окръжен съд № 45 от 25.02.2014 год., по т.д. № 51/2013 год. Великотърновският апелативен съд, позовавайки се на служебно известни му обстоятелства, е счел, че правилното решаване на спора по настоящето дело за неизпълнено от въззивника към въззиваемия У. Р. С. задължение за заплащане цената от 100000 евро по договор за покупко – продажба на дружествени дялове от капитала на [фирма] от 25.08.2008 год., възлизаща в общ размер на сумата 2 900 000 евро, част от което вземане – по 100 000 евро /левова равностойност 195 583лв./ последният е цедирал и на въззиваемите Н. П. Д. и С. И. А. с договор за цесия от 16.02.2011 год., е обусловено от решаване на спора по гр.д.№ 38/ 2013 год.. Последното, образувано по предявен иск от У. Р. С. срещу Л. Д. С., основан на чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК – за признаване на установено, че същата дължи на ищеца сумата 97 791.50 лв., представляваща част от общо задължение от 2 900 000 евро по договор за покупко- продажба на дружествени дялове от 25.08.2008 год., за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 536 от 11.02. 2013 год., по ч.гр.д. № 3304/2013 год. на Габровския районен съд е приключило с решение на ГОС № 18 от 04. 02. 2014 год. за уважаване на частичния иск. С оглед обжалването му пред Великотърновския апелативен съд, предприето от ответницата С. по в.т.д. № 109/ 2014 год. по описа на с.с. е постановено решение № 222/24.07.2014 год., с което след отмяна на първоинстанционния съдебен акт на ГОС е отхвърлен предявения частичен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Съображенията на въззивния съд са, че ответницата по спора Л. Д. С. е изплатила изцяло договорената с договора от 25.08.2008 год. за продажба на дружествени дялове от капитала на [фирма] сума и към датата на предявяване на частичния установителен иск ищецът У. Р. С. няма качеството на неин кредитор.
Следователно, доколкото с исковата молба по т.д.№ 51/2013 год. на ГОС, постановеното по което решение № 45/ 25.02.2014 год., е предмет на въззивно обжалване пред Великотърновския апелативен съд по в. т. д.№ 138/2014 год., У. Р. С., Н. П. Д. и С. И. А. са предявили в обективно и субективно съединяване осъдителни искове срещу Л. Д. С. за част от същата сума в общ размер от 2 900 000 лв., произтичаща от неизпълнено задължение по договор за продажба на дружествени дялове от капитала на [фирма], от 25.08.2008 год. и последващ договор за цесия между последните от 16.02.2011 год., на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.2 ЗЗД и чл.129 ТЗ, то според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице.
Определението е правилно.
Доводите на въззивната инстанция относно наличието на елементите от фактическия състав на чл.229, ал.1, т.4 ГПК се споделят изцяло от настоящия съдебен състав.
По силата на цитираната правна норма, аналогична на чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/ отм./, производството по делото се спира, когато в същия съд или в друг съд се разглежда дело, решението по което е от значение за правилното решаване на спора.
Тълкувана по правилата на езиковото тълкуване разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК позволява да се приеме, че във всички случаи връзката между делата е на обусловеност помежду им и в този смисъл самото наличие на висящ преюдициален спор е процесуална пречка за разглеждане на обусловеното от същия, друго висящо гражданско или търговско дело. В случая тази преюдициалност следва от обстоятелството, че ако решението на Великотърновския апелативен съд по в.т.д.№ 109/2014 год., с което е отречено на правото на ищеца по предявения частичен установителен иск, основан на чл.422, ал.1 ГПК поради погасяването му чрез пълно изпълнение от длъжника, влезе в сила, то с оглед произтичащата от него сила на пресъдено нещо по отношение на цялото вземане, ще е от значение и за останалите частично предявени осъдителни искове, предмет на висящото пред Великотърновски апелативен съд в.т.д. № 138/2014 год.. Затова, като е съобразил гореизложеното въззивният съд е постановил процесуално законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Ответникът по частната жалба не е претендирал деловодни разноски, поради което при този изход на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК, съставът на ВКС,ТК не дължи произнасяне по отговорността за същите.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Великотърновския апелативен съд от 27.07.2014 год., по в.т.д.№ 138/ 2014 год., за спиране на производството до приключване с влязло в сила решение на т.д.№ 38/ 2013 год. на Габровския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: