1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
София, 16.03.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на eдинадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 2127 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по съвместна касационна жалба на ищците Д. Н. и А. Н., действащ в лично качество и като законен представител на малолетната А. Н. срещу Решение № 215 от 04.02.2014г. по гр.д.№ 2036/2913г. на СОС, ГК, 2 състав в частта за потвърждаване решението по гр.д.№ 7779/2011г. на Софийски градски съд за отхвърляне исковете по чл.226,ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и имуществени вреди. Със същото решение е оставена без разглеждане въззивната жалба на Д. Н. и А. Н. в посочените в диспозитива му части.
С касационната жалба се иска отмяна на решението за отхвърляне на исковете и в частта за оставянето без разглеждане въззивните жалби /с предмет първоинстанционното решение по три претенции за имуществени вреди/ и уважаване на предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди до пълния предявен размер, ведно със законната лихва. Иска се и отмяна на решението в частта за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна по съображения, основани на разпоредбата на чл.83,ал.1,т.4 ГПК
От насрещната страна [фирма] е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основанията за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.
Касационната жалба срещу частта на решението, имаща характер на определение-за оставяне без разглеждане на въззивните жалби е недопустима като просрочена-САС изрично е указал, че възможността за обжалването му е в едноседмичен срок.
Посочените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси са за приложение принципа на справедливост и еквивалентност на уврежданията с обезщетението, въведен с чл.52 ЗЗД и противоречие на обжалваното решение с ППВС 4/68г. и с постановени по реда на чл.290 ГПК решения на състави на ВКС; въпросът за необходимостта размерът на обезщетенията, претендирани с прекия иск по чл.226,ал.1 КЗ да бъде съобразен с лимитите на застрахователните покрития; за обхвата на критерия за справедливост и отчитане на промените в законодателството и обществено икономическите условия в страната при определяне на обезщетението за неимуществени вреди-при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК; за възможността да бъде присъдено обезщетение в размера на лимита при доказани изключително тежки и необратими увреждания, на основанието по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Иска се допускане на касационното обжалване за произнасяне по въпроса дължат ли се разходи за болногледач при доказана необходимост от постоянна и непрекъсната чужда помощ и грижите се упражняват от членове на семейството, като се твърди противоречие с Решение №39 по т.д.551/2009г. на ІІ т.о. Поставен и е въпрос, свързан разходи за лечението на детето. Поставени са и въпроси, наречени „процесуалноправни”, основани на становище за непроизнасяне от първоинстанционния съд и дължимите от въззивната инстанция процесуални действия.
На 04.03.2015г. е постъпило „Допълнение” на изложението на основанията за допускане на касационното обжалване от упълномощения на 25.02.2015г. адвокат К. Р.. Като депозирано извън преклузивния срок допълнението /и съдържащото се в него искане за допускане на касационно обжалване по въпроса за възможността въззивната инстанция да препрати към мотивите по реда на чл.272 ГПК, без да изложи свои собствени съображения/, не подлежи на обсъждане от състава на ВКС.
Претендираните в процеса с прекия иск по чл.226,ал.1 КЗ обезщетения за неимуществени вреди са във връзка с получените от малолетната ищца А. Н. и нейната майка Д. Н. телесни увреждания от пътното произшествие, настъпило на 05.06.2010г., за причиняването на което е безспорна вината и отговорността на застрахования при ответното застрахователно дружество [фирма] водач, като исковете са предявени съответно за 500 000лв. и 100 000лв. В хода на производството искът на малолетното дете е увеличен на 1 500 000лв. След обсъждане на доказаните в процеса изключително тежки увреждания на детето и доводите в жалбите и на двете страни по спора срещу определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението от 400 000лв., САС е присъдил още 200 000лв. Този извод е мотивиран с необратимостта на състоянието на малолетната А.-загуба в невръстна възраст на зрение и слух забавено интелектуално развитие, липса на говор, на възможност за придвижване, пълна инвалидизация и съпътстваща епилепсия, застрашаваща живота й. Решението на първоинстанционния съд за овъзмездяване уврежданията на ищцата Д. Н. със сумата 70 000лв. е потвърдено, като е счетено за справедливо с оглед претърпените и понасяни и понастоящем вреди /получено мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание, контузия на главата, частично изкълчване на шийни прешлени, травматична дискова херния, фрактура на носните кости, счупване на зъбна коронка на резец, контузия на гръдния кош, фрактура на ребро и изкълчване на дясна лакътна става и определена 20 % загуба на трудоспособност/. Частично са уважени исковете за заплащане на обезщетение за имуществени вреди.
Съставът на ВКС счита, че основанията за допускането на касационното обжалване по поставените въпроси не са налице.
Критерият за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е конкретен за всяка една хипотеза на увредено лице и преценката на съдилищата се основава на специфичните факти по делото. Последните не са идентични, поради което и оценката на обстоятелствата за настъпването на деликта, вида на увреждането, степента и продължителността на търпените болки и страдания и наличие на трайни последици, обосновава и самостоятелен извод за справедливия размер на дължимото обезщетение. Такъв критерий не може да бъде определен по нормативен път, нито пък да бъде изведен чрез тълкуване. В този смисъл и посочените от касатора минимални нива на обезщетенията не могат да бъдат определящи по приложението на чл.52 ЗЗД, а следва да се отчетат само като допълнителен коректив при съвкупната преценка на релевантните за определянето на обезщетението обстоятелства, което е обсъдено от въззивния съд при формирането на извода за паричния еквивалент на тежестта на вредите. Въпросът за значението на лимитите на застрахователната отговорност при определяне на дължимото обезщетение за морални вреди е предмет на произнасяне с решение по чл.290 ГПК- № 95/2012г. по т.д.№ 916/2011г. на Първо т.о. на ВКС и касираното решение е съобразено с тази задължителна практика. Липсва формулиран въпрос с характеристиката на правен относно изводите във въззивното решение по претенциите на имуществените вреди. Посоченото в изложението е твърдение за необоснованост при преценката доказаността на имуществените претенции. Не са правни въпроси и последната група твърдения в изложението за допуснати процесуални нарушения.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението и в частта за разноските, които ищецът е осъден да заплати на насрещната страна съобразно отхвърлената част на иска. Съгласно трайната практика на ВКС, споделяна от настоящия състав /Определение по ч.т.д.№ 256/2010г. на ВКС, І т.о., постановено по реда на чл.274,ал.3 ГПК, Решение № 148 от 19.10.2012г. по т.д.№ 39/2012г. на ІІ т.о. и Решение № 130 от 04.07.2013г. по т.д.№ 669/12 на ІІ т.о./ разпоредбата на чл.78 ГПК урежда отговорността за разноски между страните по делото, а разпоредбата на чл.83,ал.1,т.4 ГПК- освобождаването на ищците по посочените искове от разноски за производството и сравняването на регламентацията налага извод, че законодателят не изключва лицата, освободени от внасяне на разноски по производството от отговорност за заплащане на разноските, направени от другата страна.
Разноски на ответната страна не се присъждат, тъй като не са касационният съд не е сезиран с такова искане в отговора по чл.287 ГПК.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 215 от 04.02.2014г. по гр.д.№ 2036/2913г. на СОС, ГК, 2 състав в частта за потвърждаване решението по гр.д.№ 7779/2011г. на Софийски градски съд за отхвърляне исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и имуществени вреди.
Определението не подлежи на обжалване.
Оставя без разглеждане касационната жалба срещу частта от същото решение, имаща характер на определение. В тази част настоящото определение подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред друг състав на ТК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.