4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 412/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
гр.София, 18.02.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 412/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена на 10.01.2012 год. срещу решението на Софийски апелативен съд № 1849/30.11.2011 год. по гр.дело № 2404/2011 год. в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 15.02.2011 год. по гр.дело № 1502/2010 год. в частта, с която е уважен предявеният от И. Н. И. от [населено място] иск по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП за сумата 30 000 лева, като с въззивното решение ответникът-касатор е осъден да заплати още 22 000 лева от претендираното обезщетение, при което общият размер на дължимото от застрахователя обезщетение възлиза на сумата 52 000 лева.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото и приложил разпоредбата на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение, който е силно завишен с оглед обстоятелството, че ищецът с поведението си е допринесъл за увеличаване на вредоносния резултат. В допълнителното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се навеждат доводи за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения материалноправен въпрос свързан с приложението на чл.52 ЗЗД, който според касатора е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, позовавайки се на приложените към жалбата решения на различни състави на ВКС: по т.дело № 635/2010 год. на ТК-ІІ т.о.; по т.дело № 676/2010 год. на ТК-ІІ т.о.; по гр.дело № 3958/2007 год. на ГК-ІV г.о. и по н.дело № 77/1984 год. на ОСНК на ВКС.
Въззивното решение на Софийски апелативен съд е обжалвано с касационна жалба, подадена на 27.01.2012 год. и от ищеца И. Н. И. от [населено място] в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на СГС в частта, с която е отхвърлен иска му по чл.226, ал.1 КЗ за разликата над уважения размер на обезщетението-сумата 52 000 лева до претендираните 80 000 лева. Излагат се доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение в отхвърлителната му част, тъй като съдът неправилно е намалил размера на дължимото обезщетение, като е приел, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия за настъпилия вредоносен резултат. В изложението си към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата и на ВКС по поставения материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД и по-конкретно: необходимо ли е установяването на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на пострадалия и вредоносния резултат. Позовава се на приложените ППВС № 7/1959 год.; решение по т.дело № 623/2010 год. на ВКС-ТК-ІІ т.о.; решение на ОС-Пазарджик по гр.дело № 51/2011 год.; решение на АС-Бургас по гр.дело № 195/2011 год. и решение на Софийски апелативен съд по гр.дело № 673/2010 год. – за последните три решения липсват данни, че са влезли в законна сила.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и след проверка на данните по делото намира, че и двете касационни жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната им редовност, не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част апелативният съд е уважил предявеният от И. Н. И. иск по чл.226, ал.1 КЗ допълнително за сумата 22 000 лева над присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, като е оставил в сила решението на Софийски градски съд в осъдителната му част, както и в частта, с която е отхвърлен иска срещу застрахователя на делинквента за разликата над уважения размер от 52 000 лева до претендираните от ищеца 80 000 лева. Въз основа на извършена цялостна преценка на събрания по делото доказателствен материал и релевантните за спора факти и обстоятелства съдът е приложил принципа на чл.52 ЗЗД за справедливо обезщетяване на пострадалия за претърпените от него болки и страдания, настъпили в резултат на уврежданията от процесното ПТП. Анализирайки събраните писмени и гласни доказателства, включително заключенията на назначените съдебномедицинска и автотехническа експертизи, съдът е посочил конкретните факти и значението им за размера на вредите, като е съобразил вида на травмите, продължителността на лечението и интензивността на изпитаните през този период болки и страдания при определяне конкретния размер на обезщетението. С оглед данните по делото решаващият съд е направил извода, че пострадалият обективно е допринесъл за увеличаване размера на вредите, чието обезщетяване търси, тъй като при произшествието не е ползуван предпазния колан, с който е бил оборудван автомобила за намаляване на риска от увреждане при установения механизъм на автопроизшествието-преобръщане на автомобила при остър ляв завой с висока скорост, продължаващо въртене около надлъжната ос и изпадане на пострадалите от автомобила. В тази връзка на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е намален с 1/5 размера на дължимото обезщетение, на колкото е преценен приноса на ищеца за настъпване на уврежданията му. Изводът за наличие на съпричиняване е обоснован с конкретните данни по делото и мнението на в.л.д-р Г., че предпазният колан само би намалил силата на удара в известна степен, но не би го предотвратил напълно.
При тези данни основният материалноправен въпрос, който е от съществено значение за крайния изход на спора е свързан с приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение от непозволено увреждане. По отношение на този въпрос, обаче, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК предвид наличието на задължителна съдебна практика на ВКС, обобщена в ППВС № 4/23.12.1968 год., с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти специфични за всеки отделен случай и от събраните по делото доказателства, а не от неточното прилагане на закона – чл.52 ЗЗД, който установява справедливостта като основен критерий при определяне размера на обезщетението при този вид вреди. В случая в изпълнение на указанията дадени в т.11 от цитираното Постановление на Пленума на ВС, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД въззивният съд е обсъдил конкретните обстоятелства и значението им за размера на вредите. Що се отнася до преценката на отделните факти и доказателства по делото относими към определяне размера на обезщетението при спазване принципа за справедливост, това е въпрос на обоснованост на съдебното решение. В тази връзка оплакванията на касаторите за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, в който смисъл е и ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГК и ТК на ВКС.
Аналогично е положението и по въпроса за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, по отношение на който също е налице задължителна съдебна практика, обобщена в ППВС № 17/18.11.1963 год., на която обжалваното решение не противоречи. Въпросът за наличието или отсъствието на съпричиняване от страна на пострадалия и причинната връзка с настъпилия вредоносен резултат е конкретен и е изцяло в зависимост от установените факти и събраните доказателства по делото. Касае се за определяне размера на отговорността на виновния причинител на вредите, поради което не е необходимо установяване вината на самия увреден. Поведението на последния е от значение доколкото може да се направи разграничение по размер на вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на делинквента и тези причинени от увредения. Обжалваното решение е в съответствие с цитираната съдебна практика на ВКС, поради което не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване. Различният изход в приложените съдебни решения се дължи на различната фактическа обстановка и събраните доказателства по всяко едно от делата, а не на неправилно прилагане на материалния закон.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 1849/30.11.2011 год., постановено по гр.дело № 2404/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ