Определение №83 от 19.5.2017 по гр. дело №369/369 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№83
София, 19.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети май през двехиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

изслуша докладваното от съдията Камелия Маринова гр.дело № 369 по описа за 2017 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.307 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 10482 от 27.10.2016 г. на С. Б. Б. за отмяна на влязлото в сила решение № 352 от 7.12.2011 г. по гр.д. № 113/2011 г. на Окръжен съд-Габрово, с което по иск с правно основание чл.5 ЗЛС, предявен от Окръжна прокуратура-Г., П. П. П. е поставен под пълно запрещение.
Молителят се позовава на чл.303, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, а именно, че са налице нови обстоятелства от съществено значение за делото, както и че решението е основано на постановление на съд или друго държавно учреждение, което в последствие е било отменено. Твърди, че Експертно решение № 1343 от 18.04.2011 г. на ТЕЛК [населено място], на което се е позовал първоинстанционният съд при постановяване на запрещението било със срок на валидност 1 г., поради което същото вече не пораждало правни последици, годни да обосноват силата на присъдено нещо на решението.
В изпълнение указанията, дадени с разпореждане от 20.02.2017 г. молителят е депозирал „изложение“ с вх.№ 2637 от 08.03.2017 г., с което е посочил обстоятелства, които обосновават правния му интерес от водене на настоящото производство, а именно възможността поставеното под запрещение лице да бъде разпитано като свидетел в производството по НОХД № 193/2011 г. по описа на Габровския окръжен съд.
Ответните страни – Окръжна Прокуратура – [населено място] и П. П. П. не са подали писмен отговор в законоустановения срок.
При проверката за допустимост на молбата за отмяна, извършена по реда на чл.307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Производството за отмяна представлява извънреден извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за който са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл.303 и чл.304 ГПК, които очертават и кръга от лица, имащи право да искат отмяна. За да се приеме, че разглеждането на молбата за отмяна е допустимо, същата следва да съдържа посочване на съответното предвидено в ГПК основание; да изхожда от заинтересована страна по смисъла на чл.303 ГПК, респ. от трето лице, имащо право да иска отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл.304 ГПК; и да е подадена в установените по чл.305 ГПК процесуални срокове.
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1 ГПК молба за отмяна на посочените основания може да подава заинтересованата страна, т. е. само участвалото в производството по делото лице. В случая молбата за отмяна е подадена от С. Б. Б., който не е бил надлежно конституиран като страна в производството по поставяне на запрещение.
Кръгът на лицата, които могат да участват в производството по глава 28 ГПК е очертан в разпоредбата на чл.336, ал.1 ГПК, съгласно която право да искат запрещението на едно лице имат неговия съпруг и близките му роднини. Такова право имат и третите лица, които, макар да не са близки роднини, имат правен интерес от поставянето под запрещение. Интересът на съпруга и близките роднини от поставянето под запрещение се предполага от законодателя и той не подлежи на доказване нито може да бъде оборван. На доказване подлежи единствено и само интересът на третите лица, съответно той може да бъде оборван. Доколкото обаче производството за поставяне по запрещение е започнало по искова молба на Окръжна прокуратура – [населено място] и същото се е провело без участието на С. Б. Б., то не можем да се приеме, че за последния е налице и правен интерес от водене на настоящото производство.
От друга страна разпоредбата на чл.304 ГПК предвижда, че отмяна на влязлото в сила решение може да иска само онова трето, неучаствало в производството по делото лице, спрямо което това решение има сила, независимо, че то не е било страна по делото с оглед разпоредбата на чл.216, ал.2 ГПК, т. е. в хипотеза на необходимо другарство. Тази процесуална възможност обаче не може да се ползва в настоящия случай предвид характера на производството по поставяне на запрещение, къде института на необходимото другарство е неприложим.
Предвид изложеното, молбата за отмяна се явява процесуално недопустима, поради липсата на правен интерес и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 10482 от 27.10.2016 г. на С. Б. Б. за отмяна на влязло в сила решение № 352 от 07.12.2011 г., постановено по гр. д. № 113/2011 г. на Окръжен съд – Габрово.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top