О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
София 23.01.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 5667 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. К. С. чрез пълномощник адв.С. В. срещу решение № 134 от 11.07.14г.по в.гр.дело № 226/14г.на Окръжен съд – Ямбол,с което е потвърдено решение № 305 /7.05.14г. по гр.дело № 2599/13г.на Районен съд – Ямбол.С него e уважен предявения от П. Д. Х.,лично и като майка на малолетното дете П. Д. С. иск,като на основание чл.127 ал.2 СК са предоставени родителските права по отношение на детето на майката; на бащата е определен режим на лични контакти с детето; определено е местоживеенето на детето на адреса на неговата майка и законен представител в [населено място]; бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв,считано от влизане на решението в сила,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства,водещи до изменение или прекратяване на издръжката.
В приложеното към касационната жалба изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК .Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по касационната жалба П. Х. чрез адв.М.Г. моли да не се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,намира,че не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
В ТР № 1 /19.02.10г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС е дадено разяснение,че общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Материалноправните въпроси по изложението са свързани с критериите,които са от значение за определяне на родителя с по-добри качества и възможности за отглеждане и възпитание в интерес на детето.Въззивният съд е приел от фактическа страна,че детето П. е родено на 27.04.09г.от съвместното съжителство между П. Д. Х. и Д. К. С.,които са се разделили в края на м.февруари 2012г.От този момент до есента на 2013г.детето е било отглеждано,като се редували бащата Д. С. и баба му по бащина линия от една страна,а от друга – майка му П. Х..На 6.12.13г.П. Х. и св.И. Д. сключили граждански брак,от който през м.януари им се родило дете.Съдът е приел за безспорно установено от социалния доклад и от свидетелските показания,че в жилищата на Х. и на родителите на С. има обособена детска стоя ,като в първия случай тя са ползва от децата К. от предходен брак на ищцата и П.,а във втория случай – само от детето П.,и че хигиената в същите е добра.Всеки един от родителите желае да оглежда П. лично и с помощта на близките си хора и всеки от тях е заявил,че няма да пречи и ограничава контактите на детето с другия родител.При тези данни е направен извод,че и двамата родители притежават родителски капацитет да го отглеждат и възпитават,както и необходимите условия за това.Обстоятелствата,които според въззивния съд натежават,за да бъде предоставено упражняването на родителските права на майката са ниската възраст на детето,неговият пол – момиче,отглеждането в пълноценно семейство – майката,съпругът й,роденото от брака им дете и тяхната по-голяма сестра,към които е привързано.
По въпроса за критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права върху родените от брака малолетни деца на кой от двамата родители да се предостави, с оглед цялостната защита интереса на децата, е налице задължителна практика, намерила израз в ППВС № 1/1974 г., според което следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства при решаване на спора за родителски права. Децата имат интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности. Преценката на въззивния съд на кой от двамата родители да се предоставят родителските права е съобразена със задължителните указания по тълкуването на закона,дадени в ППВС № 1 от 12.11.1974г.Приложените към изложението съдебни решения не могат да обосноват твърдението за противоречива практика,тъй като за всеки отделен казус преценката е конкретна предвид всички относими обстоятелства.
Процесуалноправният въпрос има ли задължение съдът,сезиран с иск по чл.127 ал.2 СК служебно да събере доказателства с оглед охрана интереса на детето също не е разрешен в противоречие със задължителната практика.Съдът е изпълнил задължението си по чл.15 ал.6 от Закона за закрила на детето,като е назначил социален доклад относно родителския капацитет на двамата родители,който е обсъдил заедно с останалите събрани по делото доказателства.
Доводите в изложението за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон имат характер на оплаквания по чл.281 т.3 ГПК,които не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 134 от 11.07.14г.,постановено по гр.дело № 226/14г.на Окръжен съд – Ямбол.
ОСЪЖДА Д. К. С. да заплати П. Д. Х. сумата 500 лв /петстотин/разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.