O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
София, 23.02.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 634 /2015 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 12015 / 17.11.2014 год. на М. О. П. чрез адв. Р. Х. – АК Р. срещу въззивно Решение Nо 504 от 09.10.2014 година по гр. възз. д. Nо 111/2014 год. на ОС-Русе по допускане на делбата на земеделски имот –НИВА 40.001 дка землището на [населено място] , [община] поле.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция по чл. 344 ал.1 ГПК с което е допусната съдебна делба на имот – НИВА с площ от 40.001 дка между страните по делото , наследници-низходящи на покойния Д. Н. Г. и купувача по НА No 158/2011 година М. П. , за последният в обема права на продавача И. Й. Б.- наследник в коляното на дъщерята П./ поч. 1996 год./ при посочените права за всеки един от съделителите.
За да допусне делбата на спорния земеделски имот без участието на наследника И. Й. Б., въззивният съд е приел , че издаденият в негова полза констативен НА No 157/2011 година , с който И. Й. Б. е признат за изключителен собственик на процесния имот , придобит на основание изтекла в негова полза придобивна давност, е оборен от гл.т. на ползващата го материална доказателствена сила, с този нотариален акт на приобретателя М. П. са транслирани само правата на И. Б., но не и на останалите наследници по закон , поради което е налице съсобственост , подлежаща на съдебна делба .
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на материалния закон- чл. 79 ал.1 ЗС , на съществени процесуални правила и е необоснованост , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Поддържа се , че въззивният съд не е съобразил, че по отношение на М. П. няма предявен иск по чл. 76 ЗН.
С представеното по делото изложение , искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа с довод , решението на въззивния съд , в частта , с която е прието, че е налице съсобственост с участието на посочените страни, в т.ч. и приобретателя по разпоредителна сделка на единия съсобственик , без да е заявен иска по чл. 76 ЗН или възражение е в противоречие на задължителната съдебна практика на ВКС – ТР 1/2004 год. на ОСГК на ВКС.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация С. Й. Б. чрез адв. С. В. АК Р. , с който се оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване респ. релевираните основания за отмяна след като доверителя и, инициирал иска за съдебна делба не е заявил иск по чл. 76 ЗН, което е негово право , но не и задължение, и е посочил приобретателя М. О. П. като съделител по спора.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и при данните за характера на заявения иск- съдебна делба първа фаза , настоящият състав приема касационната жалба за процесуално допустима.
След преценка на релевираните доводи по изложението на касатора , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основанията , визирани в закона за допускане на касационното обжалване на някое от посочените основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
С ТР 1/2004 год. на ОСГК на ВКС се прие, че разпоредбата на чл.76 ЗН визира хипотеза на относителна недействителност, тъй като регулира наследствените правоотношения , последиците на нормата имат ограничен обхват и намират приложение само за сделките на разпореждане със сънаследствено имущество. Тази недействителност, като санкция за несъобразено с нормата на закона поведение при сключване на разпоредителната сделка, брани правата и на ограничен кръг лица- сънаследниците – по арг. на чл.69 ал.2 ЗН, и в този смисъл е особен вид недействителност. След като актът на разпореждане със сънаследствено имущество може да се заздрави и се заличат последиците на недействителността, то тази недействителност предполага ограничено във времето състояние на сделката в отношенията между сънаследниците.
С дадените разяснения се прие, че относителната недействителност предполага действителна разпоредителна правна сделка, която поражда желаните и целени правни последици .След като правната сделка предполага валидно транслиране на вещните права , то тиъуляр в съсобствеността е именно лицето-приобретател – в случая М. П..
Правото да се иска прогласяване на относителната недействителност на акта на разпореждане е дадено на лицата, които са защитени от нормата на закона т.е. лицата с конкретен материален интерес. Дали това право ще се упражни или не , дали сънаследникът ще приеме в делбата да участва приобретателя или ще иска да участва сънаследника, разпоредил частта си в полза на третото лице , зависи от иницииралия делбеното производство сънаследник. За тези лица иска за прогласяване относителната недействителност на сделката е една възможност, едно субективно потестативно право,чието упражняване зависи само от волята им.
След като въззивния съд е изложил мотив в тази насока, не може да се приеме , че е налице основания за допускане на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .С обжалваното решение съдът е съобразил изцяло дадените задължителни разяснения по приложението на закона , приемайки , че няма искане по чл. 76 ЗН, искът за делба е насочен срещу приобретателя и именно с него е допусната делбата, след като е прието за безспорно , че частният праводател на касатора М. П.- наследникът И. Б. , не е придобил изцяло собствеността на делбения имот по давност ,поради което и не е могъл да прехвърли вещни права , които не притежава макар и по валидна сделка.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 12015/17.11.2014 год. заявена от М. О. П. чрез адв. Р. Х. – АК Р. срещу въззивно Решение Nо 504 от 09.10.2014 година по гр. възз. д. Nо 111/2014 год. на ОС-Русе по допускане на делбата на земеделски имот –НИВА 40.001 дка землището на [населено място] , [община] поле.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :