О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
С., 25.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………..…….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 854 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 5577 от 5.ХІ.2012 г. на А. В. С. от [населено място], подадена против определение № 657 на Варненския апелативен съд, ГК, от 17.Х.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 472/2012 г., с което е била оставена без уважение негова частна жалба срещу първоинстанционното разпореждане № 8041 на Варненския ОС от 6.VІІІ.2012 г. по гр. дело № 1347/2012 г.: относно отказ същият да бъде освободен от заплащане на държавна такса по това заведено от него дело с цена на иска от 129 400 лв. на основанието по чл. 83, ал. 2 ГПК.
Единственото оплакване на частния касатор С. е за постановяване на атакуваното въззивно определение при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила: необсъждане на представените по делото писмени доказателства /декларация за материално положение и имотно състояние, данъчни декларации за декларирани доходи пред НАП, медицинско удостоверение за здравословното състояние, разпечатка от имотен регистър/. Поради това се претендира касиране на атакувания съдебен акт на въззивната инстанция, както и на потвърденото с него първоинстанционно разпореждане на ОС-Варна.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК А. Вл. С. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличието на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл по противоречиво решаваният от съдилищата процесуалноправен въпрос: „Следва ли съдът, при постановяване на определението за отказ от освобождаване от държавни такси, да се съобрази с представените доказателства относно материалното състояние на молителя и възможността му да заплати дължимите съобразно чл. 73 от ГПК съобразно неговото материално състояние и цената на иска?” В тази връзка частният касатор се позовава на следните четири определения: 1/ Опр. № 612/12.VІІІ.2010 г. по ч. т. д. № 564/2010 г. на ВКС, ІІ-ро т.о.; 2/ Опр. № 318/12.VІІ.2012 г. по гр. д. № 293/2012 г. на ВКС, ІІ-ро г.о.; 3/ Опр. № 522/10.VІІ.2012 г. по ч. гр. д. № 441/2012 г. на ВКС, ГК, ІV-то отд.; 4/ Опр. № 152/14.V..2009 г. на Великотърновския апелативен съд по ч. т. д. № 269/09 г., като за последното изрично е било посочено, че то е било отменено – с Опр. № 395/19.VІ.2009 г. на ВКС по ч. т. дело № 420/2009 г.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. В. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-В. както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му. Инвокирани са доводи, че формулираният в настоящия случай от частния касатор правен въпрос „е поставен хипотетично и намира своя пряк отговор в разпоредбата на чл. 83, ал. 2, т.т. 1-7 ГПК”, както и че не е обосновава връзката му с решаващите мотиви на въззивния съд, нито пък е посочено в какво точно се състои противоречието на обжалвания съдебен акт по отношение на изведения съществен процесуалноправен въпрос с цитираната съдебна практика, „която само е изредена, а твърдението е бланкетно”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Варненския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на А. Вл. С. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Съгласно т. 3 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 г., за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос в обжалвания акт на въззивния съд, който е от значение за изхода на делото, трябва да е бил разрешен в противоречие с друг такъв по вид влязъл в сила акт на първоинстанционен съд, на въззивен съд или на ВКС, постановен по отменения процесуален закон /ГПК от 1952 г./ „по същия правен въпрос”. В настоящия случай обаче това логически няма как да е така, след като първите три посочени в изложението на частния касатор определения на отделни състави от ГК и ТК на ВКС са постановени при сега действащия ГПК (в сила от 1.ІІІ.2008 г.), а и последното посочено и представено определение на Великотърновския апелативен съд по ч. гр. д. № 269/09 г. не е влязъл в сила съдебен акт, щом като е било отменено с Опр. № 395 от 19.VІ.2009 г. на ВКС по ч. т. дело № 420/09 г., т.е. отново при сега действащите съдопроизводствени правила. Отделно от това формулираният от частния касатор С. процесуалноправен въпрос е тъждествен с оплакването му за допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени процесуални нарушения, поради което обективно не е годен да обоснове в настоящия случай приложно поле на частното касационно обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 657 на Варненския апелативен съд, ГК, от 17.Х.2012 г., постановено по гр. дело № 472/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2