3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
София, 25.03.2016 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 1020 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.1,т.2 ГПК вр. чл.248,ал.3 ГПК.
С определение, постановено на 18.12.2015г. от Софийски градски съд, ГО, IV-Д въззивен състав по гр.д.№20349/2014г. е оставена без уважение молбата на П. Г. П. за изменение на постановеното по делото решение №5440/23.07.2015г. в частта за разноските по направеното искане за присъждане на разноските, направени в първоинстанционното производство.
Определението е обжалвано от П. Г. П. чрез процесуалния му представител адв.О. Д. с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено и вместо това в негова полза да бъдат присъдени разноските, направени в първоинстанционното производство. Поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че след като първоинстанционното решение е обезсилено и делото върнато за ново разглеждане на районния съд, то разноските следва да бъдат присъдени при новото разглеждане на делото. Излага съображения, че съгласно чл.270 ГПК не е предвиден ред за определяне на разноските при обезсилване на решението на първата инстанция и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд, поради което по предвиденото в чл.81 ГПК правило съдът следва да се произнесе по разноските във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция и да присъди разноските в пълен обем, когато са поискани своевременно. Поддържа също така, че доколкото за въззивното производство не е предвидена разпоредба като тази на чл.294, ал.2 ГПК, то разноски е следвало да му бъдат присъдени в пълен обем. Аргумент в подкрепа на поддържаната теза извежда и с оглед на конкретния случай, като счита, че доколкото неконституирането на всички задължителни другари на страната на ответника, дало повод за обезсилване на първоинстанционното решение, е по вина на ищците, то ответникът и на това основание има право на присъждане на разноските както за първата, така и за въззивната инстанция за производството дотук.
Ответниците по така подадената частна жалба не изразяват становище по нейната основателност.
Частната жалба е допустима ,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.275,ал.2 ГПК.Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, а съгласно чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Доколкото в глава двадесета на ГПК – „Въззивно обжалване“ не са установени специални правила за присъждане на разноските, претенциите на спорещите страни за направените пред въззивния съд разноски следва да бъдат разглеждани според правилата, установени в чл.78 ГПК, както и с оглед разпоредбата на чл.81 ГПК, съгласно която във всеки акт, с който приключва делото във съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Следва да се има предвид обаче, че разпоредбата на чл.81 ГПК, уреждаща общото правило, изключение от което е установено в чл.294, ал.2 ГПК с оглед двуфазния характер на касационното производство, касае само правомощието на съответната инстанция да се произнесе по искането за разноски с оглед изхода на правния спор и в рамките, очертани от установените в чл.78 ГПК правила. В случая с постановеното от въззивния съд решение е обезсилено решението на първоинстанционния съд по предявения срещу П. Г. П. иск и делото е върнато в тази част на Софийски районен съд за ново разглеждане, т.е. не са налице предвидените в чл.78, ал.3 и 4 ГПК хипотези – спорът не е решен по същество /в който случай ответникът би имал правото на разноски съобразно с отхвърлената част от иска/, нито производството по делото е прекратено. Правилно въззивният съд е приел, че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските, направени във въззивното производство, но не и тези, направени в производството пред първоинстанционния съд, доколкото това производство все още не е приключило със съдебен акт, в който да е определена онази част от предявения иск, която следва да бъде отхвърлена, респективно производството да е прекратено.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№2771/11.01.2016г., подадена от П. Г. П. срещу определението на Софийски градски съд, IV Д въззивен състав, постановено на 18.12.2015г. по в.гр.д.№20349/2014г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: