О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
София, 04.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 29.01.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 153/2014 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№108728/03.10.2013г.,подадена от М. А. Й. от [населено място],чрез пълномощника си адвокат М. Ц.,против решение №5772/26.07.2013г. на Софийски градски съд,ГО,ІV-Г въззивен състав,постановено по в.гр.д.№16925/2012г. по описа на същия съд,с което се отменя решение от 06.06.2012г. по гр.д.№18996/2011г. по описа на Софийски районен съд,48 състав и вместо него се постановява:отхвърля иска на М. А. Й. срещу Н. С. Н.,с правно основание член 108 ЗС за предаване владението на недвижим имот :гараж №4 със застроена площ от 20,21кв.м,находящ се на сутеренен етаж на жилищна сграда”О.-2”,с адрес София,кв.Б., [улица],при съседи на гараж:изток-гараж №3,запад-гараж №5,север-подземен проход и юг-мазе №27.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„Считам,че касационното обжалване на решението следва да се допусне,тъй като са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.2 и т.3 от ГПК.
1.На първо място с постановеното въззивно решение,предмет на касационното обжалване,съдът се е произнесъл по правен въпрос,решен в противоречие с практиката на съдилищата-основание за допускане по чл.290,ал.1,т.2 ГПК.
По делото е безспорно установено,че доверителката ми е собственик на процесния имот,както и ответникът владее без правно основание и отказва да го освободи,поради което първоинстанционният съд уважи иска за ревандикация.Въпреки,че ответникът не подаде писмен отговор по реда на член 131 от ГПК пред районния съд,не се явяваше в съдебно заседание и не оспори иска,едва във въззивната си жалба прави възражение,че не владее процесния гараж,като съдът законосъобразно отхвърли исканията му за събиране на доказателства в тази насока,като несвоевременно направени.Въззивният съд,нарушавайки принципа на диспозитивното начало,приема в решението си,че искът не бил доказан,тъй като по делото не бил разпитан домоуправителят на блока,който да потвърди показанията на разпитаните свидетели.Искане за разпит на този свидетел не е направено от нито една от страните,а въззивният съд не може да се произнася с решението си по обстоятелства,които не са въвели като предмет на техните искания и възражения и не може да преразглежда тези обстоятелства,по които страните не са спорили/Решение №205 от 12.01.2001г. на ВКС,ІVго по гр.д.№147/2000г./
Въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение,като произволно и едностранно е кредитирал показанията на свидетели и е достигнал до необоснован правен извод за недоказаност на иска.Съдът не е взел предвид,че възраженията на ответника по естеството си са твърдения на изгодни за него факти,поради което той носи тежестта да ги докаже/Решение №375 от 17.06.2010г. на ВКС,ІVГО по гр.д.№5080/2008г./,като в точка втора от изложението се твърди/цитирам/:
„2.На второ място основание за допускане разглеждането на касационната жалба е точното прилагане на законовите разпоредби-чл.280,ал.1т.3 от ГПК.”и „В настоящия случай считам,че следва да се даде отговор на въпроса:Може ли въззивният съд в производство по ревандикация на недвижим имот,преценявайки събраните гласни доказателства,да приеме за недоказан факта на владението на ответника,единствено поради обстоятелството,че по делото не е разпитан свидетел/какъвто не е поискан от нито една от страните/,който за потвърди показанията на другите разпитани свидетели,установяващ този факт.Другият въпрос,на който следва да се отговори е:Има ли въззивният съд правомощие по своя инициатива да събира доказателства за проверка на събрани по делото гласни доказателства?Ако отговорът на този въпрос е положителен,съдът следваше да допусне до разпит домоуправителят на блока.”
Ответникът по касационната жалба Н. С. Натов,чрез пълномощника са адвокат Л. Д.,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищцата М. Й.,видно от приложения нот.акт №166/31.07.1997г.,е закупила право на строеж върху процесния имот-гараж №4,като от удостоверение от 20.07.2006г. на Столична община се установява,че сградата в която се намира този гараж е завършена на етап груб строеж,поради което правото на строеж на ищцата се е трансформирало в право на собственост върху изградения гараж в посочената сграда.Съдът е посочил,че ответникът Н. Н.,според нотариален акт №11 от 27.12.2002г.,е придобил правото на собственост върху два гаража,находящи се в същата сграда-гараж №2 и гараж №3,като при анализа на описанията на съседите квадратурата по двата горепосочени нотариални акта,съдът е стигнал до извода,че никой от двата гаража на ответника не съвпада с гаража на ищцата.Съдът е обсъдил депозираните показания на свидетелите,посочени от ищцата и разпитани пред първоинстанциония съд-свидетеля А. Й.-баща на ищцата и свидетеля В. Д.,за първия от които е констатирал противоречия и непълноти в показанията му,в резултат на което не може да се достигнe до категоричен извод,че ответникът Натов владее процесния гараж,нещо повече дори не може да се определи със сигурност,че показанията на този свидетел-А. Й. са дадени именно за процесния гараж.При обсъждането на показанията на този свидетел,съдът е отбелязъл,че последният твърди,че е получил информация за ответника от домоуправителя на блока за обстоятелството,за това че държи ключовете за процесния гараж,без домоуправителя да е разпитван като свидетел по делото,поради което е оценил тези му показания като производни.По отношение показанията на другия разпитан свидетел В. Д.,съдът е посочил изричното заявление на последния,дадено в показанията му,че няма представа кой понастоящем владее процесния гараж,но че бащата на ищцата-свидетеля Й.,само му е казал,че ищцата няма възможност за влезе в собствения си гараж.В резултат на преценката на събраните по делото доказателства,съдът е стигнал до извода,че не се установява обстоятелството,че ответникът Н. е във владение на процесния гараж,поради което предявеният ревандикационен иск се явява неоснователен и с постановеното решения същият е отхвърлен.
Видно от цитираното почти изцяло изложение на касатора по член 284,ал.3,т.1 ГПК,в първата му част,същото съдържа твърдения на последния относно обстоятелства и факти,за които не е прието да са установени по делото,съгласно изложеното в решаващите мотиви на съда.В тази част от последното се излагат касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 от ГПК,/в подкрепа на тези оплаквания се цитира практика на ВКС/,които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за законосъобразност на въззивното решение,ще се извърши след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 от ГПК.
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен точно и ясно да формулира правния въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е от значение за изхода по делото и е обусловил правните изводи на съда,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му по член 284,ал.3,т.1 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Предвид гореизложеното,в първата част на изложението на касатора,липсва формулиран такъв правен въпрос,който е включен в предмета на спора и е обусловил изводите на съда.
Втората част от изложението на касатора,в която се позовава на наличието на хипотезата на член 280,ал.1,т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,също не съдържа такъв формулиран правен въпрос,разрешен от въззивния съд и обусловил изводите му.Напротив,наред отново с наведените в същото касационни оплаквания по смисъла на член 281,г.3 ГПК,касаторът поставя два въпроса,неотносими към решаващите мотиви на въззивния съд,на които въпроси според последния следвало да даде отговор касационния съд.
Непосочването на правния въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,само по себе си е достатъчно обстоятелство за недопускане на касационно обжалване на въззивното решние,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №5772/26.07.2013г. на Софийски градски съд,го,ІV Г състав,постановено по в.гр.д.№16925/2012г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: