О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
София, 06.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари , две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3221/2017г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на И. Б. Б. от [населено място] , обл.М. чрез адв. А.К. , срещу решение № 92от 17.03.2017г по гр.дело № 23/2017г. на Окръжен съд-Монтана , постановено по иск на основание чл.127ал.2 СК относно предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Б. , род. на 03.07.2012г,на майката Й. Д. М. .
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК , по общо формулиран въпрос за задължението на съда при предоставянето на родителските права да съобрази в съвкупност всички обстоятелства , по- конкретно възпитателските качества на двамата родители,техния морален облик, полаганите грижи за детето , желанието на родителите , привързаността на децата , полът и възрастта им ,възможността трети лица да оказват помощ , социалното обкръжение , жилищните ,битовите и др. материални условия, съгласно ППВС №1/1974г и установената практика на ВКС , утвърдена с реш. № 331/2013г по гр.д №2181/2013г ІV г.о , реш. № 215/2011г по гр.д № 1325/2010г ІІІ г.о ,реш. № 712/2011г по гр.д №81/2010г ІІІг.о , реш. № 207/2013г по гр.д №911/2012 ІV г.о. Противоречие с установената практика се изтъква , тъй като въззивният съд е дал предимство единствено на обстоятелството пол и възраст на детето , обсъждал е тях като е пренебрегнал останалите доказателства по делото и всички фактори .
Ответницата по жалбата не е заявила становище.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК се формулира общ въпрос. Съображенията на защитата сочат основанията в чл.280 ал.1 т.1 ГПК,като се изтъкна противоречие с принципните указания в ППВС №1/1974г. Тезата е аргументирана с довода на касатора,че решаващите мотиви на съда кой е по- пригодния родител в спора за родителските права отдават значение единствено на възрастта и пола на детето .Твърдението на жалбоподателя не съответства на съдържанието на въззивното решение и игнорира решаващите съображения на съда , в решаваща за изхода на делото насока, по поставения въпрос .С превратен коментар на решаващите съображения на съда не може да се отговори на съдържателните изисквания за формулиране на правен въпрос , общо изискване на чл. 280 ал.1 ГПК .
Въззивният съд е цитирал и възприел изцяло решаващият мотив на първоинстанционния съд , че в случая се касае за 4 годишно момиченце, което на тази възраст има нужда от майка,която да го подкрепя в съзряването му,да му създаде необходимите навици и даде нужното възпитание, но заедно с това е направил съвкупна преценка по критериите на ППВС №1/1974г., както те са разяснени .
Въззивният съд изрично е изтъкнал , че не основава решението си само на обстоятелствата пол и възраст на детето . Съблюдавале критериите в задължителната практика при цялостната преценка в интерес на децата , като е взел предвид доказателства . В случая решаващото съображение на съда за това кой от двамата родители е по-пригоден да упражнява родителските права , е било мотивирано и от установеното поведение на двамата родители и качествата им. След като през м. септември на 2015г. майката е напуснала дома ,в който е съжителствала с бащата на детето и неговите родители , необходимите грижи за детето са полагани от бащата ,подпомаган от своята майка . Те са оценени положително в социалния доклад, но въззивният съд на свой ред не е възприел тезата на бащата ,че редките контакти с майката през тези осем месеца до завеждане на исковата молба се дължат на нейна незаинтересованост. Изтъкнато е поведението му ,отказвал доброволно да даде достъп до детето , след като майката многократно е правила опити за контакт и е изявявала желание да го вземе при себе си . Върховен касационен съд не приема довода , че ако съдът не е приел за подкрепени с доказателства твърдения за незаинтересовано или лекомислено поведение на майката , това означава непроизнасяне по всички критерии в противоречие с указанията на цитираното ППВС №1 от 12.11.1974г. Обсъдени са подадените жалби до РУ на МВР – В., обсъдени са показанията на свидетел за да се направи конкретен извод за възпитателските качества на майката М. , който критерии е водещ съгласно установената практика . Обсъдени са и обстоятелствата, свързани с трудовата заетост на двамата родители, материалните условия за отглеждане на детето , социалната среда,възможността да разчитат на помощ от близки.Ответницата по жалбата също живее заедно със своята майка,в [населено място] и е преценено, че там детето ще бъде напълно задоволено с насъщните си нужди.Привързаността на детето към бащата е преценена от първоинстанционния съд, постановил по-разширен режим на лични контакти с другия родител, по отношение на който режим майката не е обжалвала решението.
Обективирана в мотивите на решението по този начин , преценката на въззивния съд не сочи полът и възрастта на детето да са изтъкнати и съобразени в противоречие с указанията в ППВС №1/1974г. и цитирана в изложението практика на ВКС , изискваща всички конкретни обстоятелства да бъдат оценени в съвкупност и в интерес на детето с оглед степенуването им по важност .Изтъкнатите решения от практиката на ВКС не са приложени към изложението ,не са и коментирани в него с оглед конкретизиране на въпроса , не е изтъкната връзката им с обстоятелствата по делото , обусловили решаващите изводи на съда в конкретния случай .Не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК.
Критерият на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се сочи без обосновка от защитата, като се препраща към общите съображения по критерия на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и се заявява ,че „всичко това е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото„ .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 92 от 17.03.2017г по гр.дело № 23/2017г. на Окръжен съд-Монтана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .