О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
София, 07.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 30.01. две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 2305/2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от Я. Й. П. Т., чрез адвокат А. К., с вх.№ 999/21.02.2013 г. на Варненския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 20.02.2013 г., срещу решение №24 от 11.01.2013 г. по в.т.д.№624/2012 г. на Варненския апелативен съд,ТО, с което е потвърдено решение №1297 от 26.07.2012 г.по т.д.№3087/2011 г. на Варненския окръжен съд, ТО, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма] в несъстоятелност, ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна решение на общото събрание, проведено на 09.12.2011 г, с което на основание чл.126, ал.3, т.4 ТЗ е изключен касаторът-съдружник в ответното дружество, поради невнасяне на определената му с решение на предходно общо събрание, проведено на 19.11.2010 г., допълнителна парична вноска по смисъла на чл.134 ТЗ в размер на 280 000 евро.
С обжалваното решение въззивният съд е възприел изводите на окръжния съд, че предявеният от касатора иск с правно основание чл.74 ТЗ е неоснователен, тъй като е налице основанието по чл.126, ал.3,т.4 ТЗ за изключването му, поради невнасяне от него на допълнителната парична вноска, за която е взето решение на предходно общо събрание на дружеството, проведено на 19.11.2010 г. Доводите на касатора, че то е проведено при липса на определеното в чл.VІ.4 от дружествения договор мнозинство, са относими към евентуалната незаконосъобразност на това предходно събрание, чийто порок би могъл да се релевира от съдружника само с иск за отмяната му на основание и в срока на чл.74 ТЗ, което не е направено от ищеца.
Я. Т., чрез адвокат К., твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено в нарушение на закона, тъй като въззивният съд не е обсъдил доводите му. Мотивира се, че не е бил уведомен за дневния ред на събранието относно промяната в дружествения договор, решенията за допълнителни парични вноски са порочни, налице са и престъпни обстоятелства. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК се позовава на допълнителните основания за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК Позовава се на ТР 1-2009- ОСГТК за основанията за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК и на ТР 1-2002-ОСГК. Подържа, че разглеждането на настоящия спор ще бъде от значение за точното прилагане на закона както и за развитието на правото.
Ответникът [фирма] в несъстоятелност,[ЕИК], оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба, моли да му бъде присъден заплатения адвокатски хонорар за двама адвокати общо в размер на 2000 лв.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. Касаторът въобще не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото по смисъла на т.1 на ТР1-2009-ОСГТК, поради което липсва общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Чрез доводите си за несъгласие с обжалваното решение, допуска смесване на основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК с тези за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК.
Не са налице и допълнително подържаните критерии за селектиране на касационната жалба- чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Обжалваното решение на Варненския апелативен съд не е постановено в противоречие със соченото ТР1-2002-ОСГК, а е съобразено с него. Именно в т.1 от това тълкувателно решение, ВКС се е произнесъл в смисъл, че „когато са опорочени процедурата по свикване на ОС, реда и кворума за приемане на решенията, или противоречат на императивни разпоредби на учредителния акт и закона, те са незаконосъобразни, т.е. отменяеми, а не и нищожни”. Изводите и на двете съдебни инстанции, че решенията на предходното общо събрание от 19.11.2010 г., дори и да са взети без изискуемия се в дружествения договор кворум, биха били незаконосъобразни, а не нищожни, са съобразени именно с т.1 и т.2 на ТР 1-2002-ОСГК. Нищожността на решенията на ОС може да се релевира безсрочно, но това са само решенията, посочени в чл.75, ал.2 във вр. с ал.1 ТЗ, сред които не попада решението на общото събрание от 19.11.2010 г., на което е взето решение за заплащане на допълнителни парични вноски.
Неправилно касаторът се позовава на ТР1-2009-ОСГТК. С него ВКС се е произнесъл по основанията за достъп до касация. Тъй като касаторът въобще не е формулирал правен въпрос от значение за изхода на делото, той именно не е изпълнил задълженията си по т.1 от това ТР, а именно „ да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение”. Съгласно посочената по-горе т.1 на същото ТР касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е длъжен и не може да го извежда от изложението към касационната жалба.
Подържаният допълнителен критерии по чл.280, ал.1,т.3 ГПК въобще не е мотивиран с предпоставките за това, съдържащи се в т.4 на ТР1-2009-ОСГТК, а именно произнасянето по поставения въпрос да допринесе за промяна в съдебната практика, за извършване на корективно тълкуване на непълна, неясна или противоречива правна норма, за създаване на съдебна практика в унисон с евентуално променено законодателство.
С оглед изхода на делото на основание чл.78 ал.3 във вр. с ал.1 ГПК в полза на ответното дружество ще следва да се присъди сумата 1 000 лв., определена като заплатен адвокатски хонорар за един адвокат. В представения договор за правна защита и съдействие изплатеното в брой възнаграждение в размер на 2 000 лв. е договорено за двама адвокати.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №24 от 11.01.2013 г. по в.т.д.№624/2012 г. на Варненския апелативен съд, ТО,с което е потвърдено решение №1297 от 26.07.2012 г.по т.д.№3087/2011 г. на Варненския окръжен съд, ТО.
ОСЪЖДА Я. Й. П. Т., със съдебен адрес [населено място], бул. „Вл.В. 55, ет.2 офис 206, чрез адвокат А. К. да заплати на [фирма] в несъстоятелност сумата 1 000 лв. разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: