О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
гр. София, 09.05.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 1458 по описа за 2018 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на П. Х. Н. – У., [населено място], против въззивно определение № 31638 от 05.12.2017 год. по ч. гр. д. № 13790/2017 год. на Софийски градски съд.
Жалбоподателката поддържа оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение с твърдения, че същото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие със задължителната съдебна практика. Иска отмяната му и връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК за редовност, вкл. и е приложено изложение на основания за допускане на касационното обжалване.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС взе предвид следното:
С обжалваното определение № 31638 от 05.12.2017 год. Софийски градски съд е оставил без уважение частната жалба на П. Х. Н. – У. срещу определението от 24.08.2017 год. по гр. дело № 41785/2017 год. по описа на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по предявените от ищцата отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, като неоснователна.
За да постанови определението си, въззивният съд приел, че ищцата е предявила срещу ответниците И. Н. М., Т. Н. Е., А. Х. Я., И. Г. С., Л. М. Т., П. Д. С., Р. В. С. и М. В. С. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че не им дължи сума, представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот на основание чл. 59 ЗЗД, присъдена на всеки от тях с решение по гр. д. № 7433/1997 год. на Софийски градски съд, и по което дело е издаден изпълнителен лист на 13.03.2007 год. Съдът приел, че по иск с правно основание чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Интересът на ищеца произтича от обстоятелството, че от тези факти той черпи права, изключващи изпълняемото право /изтекла погасителна давност, плащане, прихващане или друг погасителен способ/. В случая посоченият от жалбоподателката факт – решение на Върховния касационен съд, с което са признати правата й върху имота по силата на учредено в нейна полза завещание, постановено след влизане в сила на решението на Софийски градски съд, е факт, който не е настъпил, а само е установен от друг съд след приключване на съдебното дирене по производството, по което е издадено изпълнителното основание. Това изключва приложното поле на производството по чл. 439 ГПК, тъй като чрез него се цели пререшаване на вече решения между страните правен спор. Въззивният съд приел, че при настъпването на нови обстоятелства или при наличието на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, жалбоподателката може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Поради забраната да се пререшават спорове между същите страни и на същото основание, които вече са били разрешени с влязло в сила съдебно решение – чл. 299, ал. 1 ГПК предявеният отрицателен установителен иск е процесуално недопустим и производството по него подлежи на прекратяване.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателката обосновава наличие на предпоставките за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК (в ред. след изм. ДВ, бр. 86/2017 год.) на въззивното определение по следните правни въпроси: 1. Окончателно решение на Върховния касационен съд представлява ли ново обстоятелство от значение за делото и за точното прилагане на закона? 2. Може ли съдът да определя начина, по който страната избира да защити правата си, като по този начин ги ограничава? 3. Произнасянето по въпроса за собствеността по завещание представлява ли ново обстоятелство, или за нови факти пред съда могат да се приемат само изтекла погасителна давност, плащане, прихващане или друг погасителен способ? 4. Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск при установяване на ново обстоятелство – влязло в сила решение, с което завещанието е признато за действително? Прилага съдебна практика, а именно решение № 198 от 05.05.2011 год. по гр. д. № 4864/2008 год., ІІ г.о., ВКС, определение № 1 от 02.01.2018 год. по ч. гр. д. № 4589/2017 год., І г.о., ВКС /постановено по частна жалба на молителката срещу определение № 275 от 31.08.2017 год. по гр. д. № 2090/2016 год., ІІІ г.о., ВКС/.
Върховният касационен съд в настоящия си състав намира подадената частна касационна жалба за процесуално недопустима, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК (в ред. след изм. ДВ, бр. 86/2017 год.) това са въззивните решения с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 20 000 лв. за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В настоящия случай предявеният иск е за установяване недължимост на парични вземания в размер на 1 012.75 лв., дължими от ищцата по влязло в сила решение по предходно дело на всеки един от настоящите ответници И. Н. М., Т. Н. Е., Л. М. Т., В. М. С. /с наследници ответниците П. Д. С., Р. В. С. и М. В. С./ на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, която сума представлява обезщетение за лишаване от правото им да ползват собствения им имот в [населено място], [улица], бл. 9 А, ет. 1, ап. 3, както следва: сума от по 252.75 лв. на всеки един от тях обезщетение за ползване на имота за периода 01.10.1992 год. – 16.10.1997 год., ведно със законните лихви от 19.01.1998 год., и сума от по 760 лв. на всеки един от тях обезщетение за ползване на имота за периода 01.11.1997 год. – 02.07.1999 год., ведно със законните лихви от 18.10.1999 год., както и парични вземания в размер на 676.50 лв., дължими на всеки един от ответниците И. Г. С., Н. И. С., А. Х. Я. на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, която сума представлява обезщетение за лишаване от правото им да ползват посочения имот, както следва: сума от по 169. 83 лв. на всеки един от обезщетение за ползване на имота за периода 01.10.1992 год. – 16.10.1997 год., ведно със законните лихви от 19.01.1998 год., и сума от по 506.67 лв. на всеки един от тях обезщетение за ползване на имота за периода 01.11.1997 год. – 02.07.1999 год., ведно със законните лихви от 18.10.1999 год. Предявеният от молителката отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК е за установяване недължимостта на посочените парични вземания, като цената му се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и е равна на търсената сума. Определящ е размерът на паричното вземане, а не видът на търсената защита /т. 1 на ТР № 2/02.07.2004 год. по тълк. дело № 2/2004 год., ОСГТК, ВКС/. При обективно или субективно съединени искове от значение за допустимостта на касационното производство е цената на всеки иск поотделно, а не сборът на цените на отделните искове. В случая цената на всеки един от съединените искове под 5000 лв. обуславя необжалваемост на основание чл. 280, ал. 3 ГПК на въззивното решение, следователно и определението на въззивния съд, с което се потвърждава първоинстанционното определение за връщане на исковата молба, не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК. Поради това подадената частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане, а настоящето производство да се прекрати като процесуално недопустимо, без съдът да се произнася по поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 278, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба вх. № 4060 от 11.01.2018 год., подадена от П. Х. Н. – У., ЕГН [ЕГН], [населено място], и приподписана от адвокат Л. Н., против въззивно определение № 31638 от 05.12.2017 год. по ч. гр. д. № 13790/2017 год. на Софийски градски съд и ВРЪЩА същата на жалбоподателката.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 1458/2018 год. на ВКС, ІІ г. о.
Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: