Определение №83 от по гр. дело №2570/2570 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
                                     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   
 
                                                                № 83
 
                                             гр.София, 04.02.2009 год.
 
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на втори февруари две хиляди и девета година в състав:
 
              
 
                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
                                              ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
                                                                  ОЛГА КЕРЕЛСКА
 
 
 
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №2570 по описа на І г.о. за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
 
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Е. И. от гр. Р., против решението от 07.04.2008г., постановено по гр.д. №914/2007г. на Русенски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 07.08.2007г. по гр.д. №4430/2006г. на Русенски районен съд, с което е отхвърлен предявения от Н. Е. И. против О. Р. иск с правно основание чл.12 от ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата О. Р. взема становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК /във връзка с чл.218в, ал.1 от ГПК отм./, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от Н. Е. И. против О. Р. иск за обезщетение по чл.12 от ЗЗД за вреди от преддоговорни отношения, предявен като частичен в размер на 5 000лв. от общ в размер на 20 495лв., представляващи извършени разходи за труд и материали за изработване на две скулптури от гипс в мащаб 1:5 и една отливка от бронз в мащаб 1:10, като подготовка за сключване на договор за реализиране на класирания на първо място авторски колектив, в който участва ищцата, в общоградски конкурс, обявен от общината за изработване на художествен и архитектурен проект на Паметник на загиналите във войните русенци.
Въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като страните не са обвързани от преддоговорни отношения, а са участници в реализацията на обществената идея да се построи паметник на загиналите във войните русенци, която идея е инициирана и е следвало да се финансира от трето за спора лице – инициативен комитет, с което спечелилият конкурса е следвало да сключи договор за реализация на проекта, а отделно е приел, че изработването на трите фигури е станало по инициатива на ищцата, без в програмата или в протокола на журито на конкурса да е поставено изискването класираният на първо място участник да представи отделно от конкурсната си работа макет на мемориала, включващ фигурата на Св. Г.
Релевираният от касаторката материалноправен въпрос е за наличието на преддоговорни отношения между общината и спечелилия първо място в обявен и проведен конкурс от общината.
Въпросът за наличието на преддоговорни отношения между страните е съществен правен въпрос за основателността на иска за обезщетение по чл.12 от ЗЗД. Съдебните решения, на които касаторът се позовава, за да обоснове основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, се отнасят до случаи, в които е признато наличие на преддоговорна отговорност, а именно: при подаване на молба за закупуване на общинско жилище, при участие в тръжна процедура и при участие в процедура по обществена поръчка. Тази съдебна практика не е относима към разрешения спор с обжалваното въззвивно решение, тъй като не се отнася до еднородни с настоящия случай. В настоящия случай се претендира преддоговорна отговорност на О. Р. за заплащане на разходите, които ищцата е извършила за подготовка за сключване на договор за изпълнение на проекта, обявен за заел първо място на конкурс от авторски колектив, в който участва ищцата, който конкурс е обявен от О. Р. и от Обществен съвет за създаване на „Мемориал на загиналите във войните русенци”, по инициатива на обществения съвет, който е следвало да финансира реализацията на идейния проект, класиран на първо място. Обявяването и организирането на конкурса е в изпълнение на решение на Общински съвет-Р. , взето по предложение на обществения съвет, който е изготвил конкурсната програма и по чието искане е издадено и разрешение за строеж.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторката само е посочила това основание, но не се е позовала нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Обжалваното решение би било постановено по въпрос, решаван противоречиво от съдилищата само когато му противостоят постановени от ВКС в противоположен смисъл решения, но в касационната жалба не са посочени такива решения. Неоснователни са и доводите, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице относно задължението по чл.12 от ЗЗД за обезщетяване на вреди от недобросъвестно поведение на страната в хода на преговорите и при сключване на договора, така също и по отношение на правоотношението, чийто елемент е това задължение.становяването на наличието на такова правоотношение между страните по конкретния спор се явява въпрос на доказване на конкретни факти, а не приложение на самия материален закон, поради което не може да се приеме, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане до касационно обжалване.
Доводите, че в обжалваното решение изводът за липса на преддоговорни отношения между страните е направен при съществено нарушение на процесуалните правила относно оценка и тълкуване на доказателствата, е относим към касационни основания за неправилност на въззивното решение, а не към основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 07.04.2008г., постановено по гр.д. №914/2007г. на Русенски окръжен съд, по касационна жалба от Н. Е. И..
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Scroll to Top