О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 83
гр.София 06.02.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на втори февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 4979/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Д. П. Т. от гр. П., Ц. Б. М. , Ф. Т. Н. , Б. Т. И. и Р. Г. Т. , всички от гр. С., срещу решение № 38/28.07.2008 год. по гр.дело № 30/2007 год. на Бургаския апелативен съд. Касаторите твърдят, че са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на жалбата им, защото съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, отказвайки да приложи пар.1, б.”а” ПЗР на ЗОСОИ/обн. ДВ, бр.107/1997 год./, което е в противоречие с ТР № 1/29.06.1999 год. по н.дело № 3/1998 год. на ОСНК, в частта, касаеща включването в предметния обхват на реституционния закон и Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти и действието на посочената норма в контекста на обявяването на този текст за противоконституционен, с решение № 4/11.03.1998 год. на Конституционния съд на РБ. Срещу същото въззивно решение е постъпила касационна жалба и от Р. Л. Т. от гр. Б., С. Д. П. и Е. Й. П. от гр. С.. К. се позовават на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като основание за допускане на касационната им жалба до касационно обжалване, защото твърдят, че между Т/29.06.1999 год., постановено по н.дело № 3/1998 год. на ОСНК и всички останали тълкувателни решения на ОСГК, постановени по реституционните закони съществуват противоречия, относно обстоятелството дали се санира извършената реституция, макар и на друго основание, което е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касационната жалба „Д”А. , гр. С. изразява становище за недопускане на касационните жалби до касационно обжалване, тъй като не са налице заявените от касаторите основания за това, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и настоява да му бъдат присъдени направените за това производство разноски.
На основанията за допускане на касационно обжалване на касационната жалба на Д. Т. , Ц. М. , Ф. Н. , Б. И. и Р. Т. , съгласно чл.280, ал.1, т.1 ГПК:
Касационната жалба на касаторите не следва да се допусне на касационно обжалване, по следните съображения: въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, като е приел, че на касаторите не е възстановено правото на собственост върху конфискуваните, респ. отнети имоти на техния наследодател, по силата на реституционните закони. Съгласно присъда № 1/05.01.1947 год. на Сливенски областен съд, влязла в сила с решение № 212/04.04.1947 год. на ВКС Т. П. С. /наследодателят на касаторите/ е осъден о чл.1, 2, 3, б.”а” и чл.4, ал.1 ЗКИ и е конфискувано цялото недвижимо имущество – земя и сгради на фабричното и притежавано от него имущество, за упражняване на индустриалната му дейност, подробно описано в присъдата и другите писмени доказателства – акт на комисията към Министерство на индустрията и занаятите, приемо-предавателни протоколи и описи.
Заповед от 05.10.1992 год., издадена по чл.2, във вр. с чл.4, ал.1 и ал.2 ЗВСОНИ/ДВ, бр.15/1992 год./ не е създала за касаторите реституционни права, които възникват по силата на реституционния закон, защото към този момент правната норма изключва от обсега си имущества, конфискувани по Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти (ЗКИ)/ДВ, бр.78/1946 год./. Едва с изменението на чл.2, ал.1 ЗВСОНИ, с влизане в сила на пар.1, т.1, б.”а” от ПЗР на ЗОСОИ/ДВ, бр.107/1997 год./ този конфискационен закон е включен в приложното поле на реституционната норма. Действието на изменението на чл.2, ал.1 ЗВСОНИ е до 11.03.1998 год., когато с решение № 4 от с.дата конституционният съд се е произнесъл по конституционно дело № 16/1997 год. и обявил за противоконституционно изменението, с което е разширено приложението на п равната норма, касаеща и конфискуваните имущества по ЗКИ.
Не е налице противоречие в изводите на въззивния съд с цитираното от касаторите ТР № 1/29.06.1999 год. на ОСНК, с което е прието, че преди произнасянето на конституционния съд, с което изменението е обявено за противоконституционно, изменената норма вече е предизвикала целените правни последици и по силата на закона имуществата, отнети по ЗКИ са били възстановени на собствениците и техните наследници.
Наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността, относно имотите, одържавени на основание на някои от законите, с които след приемането на ЗОСОИ се разшири приложното поле на ЗВСОНИ, между които е и ЗКИ, се преценява към 22.11.1997 год., когато ЗОСОИ влиза в сила. В този смисъл е ТР № 6/10.05.2006 год. по гр.дело № 6/2005 год. на ОСГК и съобразно което решаващият съд е разрешил съществения материалноправен и процесуалноправен въпрос. Към 22.11.1997 год. са настъпили промени в статута на имота, подлежащ на реституция, при което първоначалното наличие на условието за нейното настъпване е отпаднало.
В периода между влизане в сила на чл.2, ал.1 ЗВСОНИ на ал.1/а/ относно конфискуваните по ЗКИ и ал.2-относно имуществата, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред, са могли да настъпят промени в статута на имотите, подлежащи на реституция, при което първоначалното наличие на условията за нейното настъпване е отпаднало в по-късен момент – например имотът е приватизиран и е престанал да бъде държавна общинска собственост или такава на обществени организации или на техни фирми и еднолични дружества по чл.61 ТЗ, какъвто е конкретният случай. Решаващият съд се е позовал на откритата през 1994 год. процедура за приватизация на създаденото през 1991 год. акционерно дружество с държавно участие „Д”ЕАД-Сливен, обявена в ДВ, бр.76/1994 год. С решение № 688/03.05.1997 год. по ф.дело № 2205/1991 год. е вписана промяната, настъпила по реда на осъществената приватизация, с която имуществото на ЕА. , включващо и процесния имот се е трансформирало в частно имущество на „Д”А. , което е придобило изцяло активите на приватизираното ЕА. , поради което към момента на влизане в сила на изменението на чл.2 ЗВСОНИ, имащо действие занапред, а именно считано от 22.11.1997 год. не е налице един от елементите от фактическия състав на чл.1 и чл.2, ал.1 ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността екс леге. Към тази дата конфискуваните имоти трябва да съществуват реално до размера, в който са били отчуждени и да са собственост на държавата, на общините, обществена организация или техни фирми, или еднолични търговски дружества по чл.61 ТЗ.
По основанието за допускане на касационно обжалване на касационната жалба на Р. Л. Т., С. Д. П. и Е. Й. П. , съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК: касационният съд обсъди аргументите на касаторите, в подкрепа на твърдението им, че касационната жалба следва да се допусне на касационно обжалване, но не ги споделя.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Процесуалната норма предпоставя няколко изисквания, относно нейното приложение – произнасяне по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, но във всички случаи това произнасяне е свързано с тълкуване на закона, при което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правните норми или в хипотезата, при която съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, с оглед на промяна в конкретни условия. Позоваването на касаторите на ТР № 1/29.06.1999 год., постановено по нак.дело № 3/1998 год. на ОСНК не е подкрепящ аргумент за наличие на някоя от хипотезите на процесуалното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Становището на общото събрание на наказателната колегия, относно гражданскоправните последици на реституционния ЗОСОИ и неговия пар.1 от ПЗР/ДВ, бр.107/1997 год./, с който е допълнена ал.1 на чл.2 от ЗВСОНИ от 1992 год., като се предвижда връщане екс леге на отнетите имущества по ЗКИ и възникналият проблем с постановяване на решение № 4 от 11.03.1998 год. по конст.дело № 16/1997 год. на КС и частичното обявяване за противоконституционно изменението, не е в противоречие със застъпваното становище на гражданската колегия в издадените тълкувателни решения, относно правния ефект на цитираните реституционни закони, имащи действие занапред, а не за минало време, с оглед материалноправния характер на нормата на пр.1 ПЗР на ЗОСОИ.
В същият смисъл е и ТР № 6/10.05.2006 год. ВКС по г р.дело № 6/2005 год. на ОСГК, което обедини съдебната практика за преценката, относно наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността за имотите, одържавени на основание на някои от законите, с които след приемането на ЗОСОИ се разшири приложното поле на ЗВСОНИ, чиито момент е към 22.11.1997 год., когато влиза в сила ЗОСОИ. Именно към този момент въззивният съд е констатирал отсъствие на една от предпоставките, поради промяна в статута на имотите, подлежащи на реституция, които са били приватизирани и са престанали да бъдат държавна собственост.
Водим от горните съображения, касационният съд счита, че не са налице поддържаните основания от всички касатори по чл.280, ал.1, т.1 и по т.3 ГПК, затова и двете касационни жалби не следва да се допуснат на касационно обжалване и присъди в полза на ответника „Д”АД-Сливен направените за настоящето производство разноски, в размер на 1 440 лева, ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 38/28.07.2008 год. по гр.дело № 30/2007 год. на Бургаския апелативен съд, по касационната жалба на Д. П. Т. от гр. П., Ц. Б. М. , Ф. Т. Н. , Б. Т. И. и Р. Г. Т. , всички от гр. С..
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 38/28.07.2008 год. по гр.дело № 30/2007 год. на Бургаския апелативен съд, по касационната жалба на Р. Л. Т. от гр. Б., С. Д. П. и Е. Й. П. от гр. С..
ОСЪЖДА Д. П. Т., Ц. Б. М. , Ф. Т. Н. , Б. Т. И. , Р. Г. Т. , Р. Л. Т., С. Д. П. и Е. Й. П. да заплатят на „Д”АД-Сливен разноските за настоящето производство, в размер на 1 440/хиляда четиристотин и четиридесет/лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ