ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 83
гр. София, 06.02.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 91 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Х. А. Щ. /Хрюстен А. Ш. / и М. О. А. срещу решение № 167 от 31.07.2008 г. по гр. д. № 138/08 г. на Окръжен съд гр. Т.. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Решението е обжалвано и от И. М. И. и И. М. М. Според касаторите искът е недопустим, тъй като ищците нямат правен интерес от предявяването му.
Върховният касационен съд, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С решение № 16 от 15.02.2008 г. по гр. д. № 1649/07 г. Районен съд гр. Т. е признал за установено по отношение на И. И. и И. М. , че Х. Щ. и М. А. са собственици на по 1/3 ид. ч. от нива с площ 51.594 дка в м. “К”, нива с площ 72.642 дка, нива с площ 9.849 дка и нива с площ 10.490 дка, трите в м. “К”. Отменил е до размер на 2/3 ид. ч. нот. акт № 191/07 г. Признал е, че не е доказано оспорването на удостоверения за наследници № от 03.09.2007 г. и № 52 от 03.09.2007 г. на кметство с. Т.. С обжалваното решение въззивният съд е отменил частично първоинстанционното решение. Постановил е решение, с което е отхвърлил предявените от Х. Щ. и М. А. срещу И. И. и И. М. искове за признаване за установено че Х. Щ. е собственик на над 8/63 до 1/3 ид. ч., а М. А. е собственик на над 2/63 до 1/3 ид. ч. от процесните четири ниви, както и искането за отмяна на нот. акт № 191 от 20.06.2007 г. за размер над 10/63 до 2/3 ид. ч. Оставил е в сила решението в останалата му обжалвана част.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторите Х. Щ. и М. А. сочат, че съществения въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение е за преценка на факта дали неформалната делба на наследство извършена през 1994 г. може да бъде начало на давностно владение. От мотивите на изложението може да се направи извод че основанието за допустимост на касационното обжалване е по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Така формулирания въпрос не е съществен, тъй като разрешаването му не би повлияло на съдържанието на решението. Безспорно е, че страните имат общ наследодател. За да приеме че двамата ищци не са придобили 2/3 ид. ч. от имотите по давност въззивният съд е приел, че промяната в намерението им от държане във владение за себе си на посочената част от имотите не е достигнала до знанието на другите сънаследници, т. е. съдът е извършил преценка на доказателствата за владението упражнявано от ищците върху 2/3 ид. ч. от имотите и узнаването на този факт от другите наследници, а по делото не е било спорно от кой момент имотите са могли да бъдат придобити по давност от някой от наследниците на общия наследодател. Затова ВКС счита, че не се касае за основополагащ правен въпрос решаван противоречиво от съдилищата поради различно тълкуване на правната норма, а оттук и да е от значение за развитието на правото, а за преценка на конкретни факти.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторите И. И. и И. М. сочат че съществения въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение касае допустимостта на иска с оглед липсата на правен интерес. Този въпрос според касаторите бил решен в противоречие с практиката на ВКС в решения № 11 от 19.01 1979 г. по гр. д. № 782/78 г. на ВС III ГО и № 1* от 10.05.1996 г. по гр. д. № 519/95 г. на ВС IV ГО. В тях е прието, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск. Когато ищецът може да предяви осъдителен иск, недопустимо е предявяването на установителен. Решението на въззивния съд не е в противоречие с цитираните решения. За да приеме иска за допустим въззивният съд е изложил съображения че ищците имат правен интерес да предявят установителен иск, тъй като ответниците се снабдили с нотариален акт за собственост по давност, с което са оспорили правото на ищците да се разпореждат с тяхната част от имотите. Затова решението на въззивния съд не е в противоречие с практиката на ВКС.
По изложените съображения, не са налице основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК двете касационни жалби да се допуснат до разглеждане. С оглед изхода на спора, страните не си дължат заплащане на разноски.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 167 от 31.07.2008 г. по гр. д. № 138/08 г. на Окръжен съд гр. Т..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: