О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 83
гр.София 17.11. 2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 418/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗПАД”Д”, гр. С. срещу решението на Варненския апелативен съд № 63/27.03.2008 год., постановено по в.т.дело № 71/2008 год. С това решение е оставено в сила първоинстанционното решение на Варненския окръжен съд № 5/04.01.2008 год. по т.дело № 750/2007 год. в частта, с която ЗПАД”Д”, гр. С. е осъден да заплати на основание чл.226 от Кодекса за застраховането на П. И. Н. от гр. В. обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над сумата 25 000 лева до присъдените 45 000 лева, а на М. К. Н. от гр. В. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 15 000 лева до размера на присъдените 35 000 лева ведно със законната лихва върху присъдените главници и съответните съдебни разноски. Ищците са съответно- съпруга и син на починалия К. Й. Н. при ПТП на 04.11.2006 год., причинено виновно от лицето Д. А. Д.-като водач на лек автомобил застрахован по риска „гражданска отговорност” при ответника-касатор.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Посочва се, че апелативният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на двамата ищци като същият е завишен неоснователно с оглед данните по делото и практиката на съдилищата и ВКС. Изтъква се още, че не са обсъдени в цялост събраните по делото доказателства и не е отчетена липсата на по-особени или по-различни отношения между починалия и неговите наследници, поради което размерът на обезщетенията следва да бъде редуциран с оглед трайната съдебна практика до сумата 25 000 лева-за съпругата и до 15 000 лева-за сина на пострадалия.
В допълнително изложение от 09.05.2008 год. жалбоподателят сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, като излага становище, че апелативният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата, позовавайки се на приложени съдебни решения, в които е определен по-нисък размер на обезщетенията за неимуществени вреди.
Ответниците по касационната жалба П. И. Н., М. К. Н. и Д. А. Д.-тримата от гр. В., не ангажират становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна, подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК. Въпреки процесуалната допустимост на подадената жалба, настоящият състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване, поради което искането се явява неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС /т.1/; решаван е противоречиво от съдилищата /т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
В случая същественият с оглед изхода на спора материалноправен въпрос, на който се позовава касаторът, е приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при непозволено увреждане. По отношение на този въпрос, обаче, не е изпълнено нито едно от визираните в чл.280, ал.1 ГПК изисквания. Разликата в присъжданите от съдилищата различни размери на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане произтича от различните факти специфични за всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона – чл.52 ЗЗД, който установява справедливостта като основен критерий за определяне размера на обезщетението за този вид вреда. В този смисъл са указанията дадени в т.11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 год. на Пленума на ВС, с които Варненският апелативен съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като е посочил конкретните обстоятелства и значението им за размера на вредите. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне размера на обезщетението при спазване принципа на справедливост е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията за необоснованост и твърденията за нарушаване на процесуалната норма на чл.188, ал.1 ГПК/отм./, изразяващо се в необсъждане на събрания по делото доказателствен материал представляват основания за отмяна на обжалваното решение поради неговата неправилност съгласно чл.281 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното, обжалваното въззивно решение не е в противоречие с посочените от жалбоподателите решения на ВКС /№ 797/21.12.2007 год. по т.дело № 455/2007 год. по описа на ВКС-Търговска колегия-първо отделение и № 269/10.03.2003 год. по н.дело № 71/2003 год. на ВКС-първо наказателно отделение/, в които размерът на дължимото обезщетение е определен от съда при съобразяване с конкретните факти и обстоятелства по всяко едно от делата. Представеното решение на Варненския окръжен съд от 01.08.2001 год. по гр.дело № 330/2001 год. също не представлява противоречива практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като освен всичко изложено дотук, липсват данни, че същото е влязло в сила, каквото е изискването на закона с оглед целите, които се поставят във връзка с уеднаквяване на съдебната практика от страна на ВКС – аргумент от разпоредбата на чл.291 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК и не следва да бъде допуснато касационно обжалване на постановеното въззивно решение, поради което на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решението на Варненския апелативен съд № 63/27.03.2008 год., постановено по в.т.дело № 71/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: