ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 83
София. 04.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 3 ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 490 /2008 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. билдинг ООД-Варна против решение № 351/7.07.2008 г. по т.д. № 314/2008 г. на варненски ОС, с което е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Е. С. Иванов-гр. Варна сумата 6 391.24 лв. на основание чл.55,ал.1 във вр. с 265,ал.2 ЗЗД, както и разноски.
В приложеното към жалбата по реда на чл.284,ал.3,т.1 ГПК изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, се твърди, че атакуваното съдебно решение е в противоречие с практиката на ВКС, цитирана по Сборник ЗЗД,Цачев,том2,стр.78-81.
Ответникът по касационната жалба е подал писмен отговор, че не е налице приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, като цитира по-нова практика на ВКС.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касаторът не е посочил главният критерий за приложното поле на касационното обжалване-кой е съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос и защо е съществен-чл.280,ал.1 ГПК, който да е решен при наличието поне на една от трите алтернативно дадени специални предпоставки-т.1, 2 и 3.
Чл.280,ал.1,т.1 ГПК визира задължителната практика на ВКС – ППВС, приети при действието на ЗУС-отм., и ТР на ВКС, приети при действието на ЗСВ. Тук се включват и решенията на ВКС по касационни жалби, постановени по новия ред за касационно обжалване.
Независимо от горното, цитираната от касатора съдебна практика 2927-56-ІV постановява, че когато поръчващият не е поискал в 6 м.срок от предаването и приемането на изработените вещи съответно намаление на възнаграждението поради недостатъци, той не може след това да отказва заплащане на уговореното възнаграждение за свършената работа. Тази практика е по чл.262 ЗЗД, а с обжалваното решение е прието, че изпълнителят е упражнил потестативното си право по чл.265,ал.2 ЗЗД. Т.е. цитираната практика коментира заплащане на уговореното възнаграждение във връзка с текущата проверка и възможност за разваляне на договора при опасност от неизпълнение, а предмет на обжалваното решение е връщане на заплатеното възнаграждение на основание чл.55,ал.1 ЗЗД във връзка с разваляне на договора при негодна работа.
Доводите за неправилност на решението биха могли да бъдат квалифицирани като основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, но не обосновават приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 351/7.07.2008 г. по т.д. № 314/2008 г. на Варненски ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: