5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 830
С., 17,12,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 133/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма]– [населено място] против решение №515 от 10.11.2011 г. по т.д. №913/2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касация- [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е посочил и възпроизвел текстово нормата на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК.Навел е доводи за недопустимост на съдебния акт. Под № І е посочил, че излага необходимостта от допускане на касационно обжалване ”поради неправилност на обжалваното решение.” Страната е разгледала съдебния акт в контекста на становището си по спора, като е направила оплаквания за неправилност на крайния извод на съда за доказаност на иска. След като е развил своето разбиране, свързано с обсъждането на конкретни доказателства по спора, касаторът е поддържал, че „ изводите на съда противоречат на съдебна практика на ВКС”. Цитирана е част от решение на този съд, обективиращо казуална практика, с която касационната инстанция приема, че регистрацията, извършена в организация за колективно управление на авторски права „ Ю.” не е орган, който може да удостовери авторството на ищеца по делото върху дизайна. Касаторът е развил и оплакване за неправилност на изводите на съда във връзка с твърдението си, че ищеца не е доказал да му е прехвърлено правото на авторство върху процесното лого. Посочено е, че ПАС не бил изложил мотиви по това възражение и така бил постановил решение, с което „ имплицитно е влязъл в противоречие със съществуващата съдебна практика”.Цитирана е част от решение на Софийски градски съд. В заключение страната е формулирала три въпроса, а именно : 1/” Издаваните удостоверения от организации за колективно управление на авторски права притежават ли доказателствена сила относно дефинирането на дадено произведение като обект на авторското право, вида на произведението и неговия автор”, 2/ „ Произвежда ли правни последици волеизявление на изпълнител по договор сключен на основание чл.42 от ЗАПСП, с което той прехвърля на възложителя по същия договор авторски права, които биха били създадени от трето лице, ако третото лице не изрази изрично съгласие за това във формата, в която е сключен договора” 3/” Притежава ли материалноправна легитимация лице – възложител по договор по чл.42, ал., от ЗАПСП за предявяване на установителен иск, за признаване право на авторство върху произведение по чл.15, ал.1, т.2 от ЗАПСП, което право е неотчуждимо съгласно ч.16 от същия закон.” По основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът е посочил, че след като въззивния съд бил приел, че с издаването на „ сертификат от организация за колективно управление на авторски права, представлявана от изпълнител по договор по чл.42, ал.1 ЗАПСП е извършено прехвърляне на авторски права от подизпълнител на организацията в полза на възложител„ ВКС следва да се произнесе тъй като практика по този проблем липсвала. Така и с общия довод, че по този начин ще бъде отстранена непълнотата и неяснотата на правни норми /непосочени/е мотивирано основанието.
Касаторът е сочил довод за недопустимост на обжалвания съдебен акт, чиято основателност е самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване съобразно разрешенията дадени с т.1 на ТРОСГТК №1 /09г. За да обоснове твърденията си в тази връзка, страната е твърдяла несъответствие между формирания петитум и диспозитива на съдебния акт.Касаторът подробно е развил разбирането си, че макар и да се касае „ на пръв поглед” за синонимни изрази / употребени в петитума на исковата молба и диспозитива на обжалвания съдебен акт/, те не били такива, а и определението на ВКС, с което е бил разрешен окончателно спора за допустимостта на иска също така бил в противоречие с постановения диспозитив.
Доводите са правно необосновани. Правната квалификация на иска е дейност на съда по приложението на закона,като същата се извежда от исковата молба – от нейната обстоятелствена част и петитум.При редовност на сезирането, определената правна квалификация задължава съдът да постанови съответния на предявения иск диспозитив при разрешаване на конкретния правен спор. Съдът няма задължение да възпроизвежда буквално петитума, формулиран от ищеца,както няма задължение да се съобразява и с дадената от него правна квалификация, но щом се произнася по заявената претенция, то неговото решение е допустимо.В случая, касаторът извежда недопустимост на решението не от обема и рамките на произнасяне на състава, респективно от произнасянето по непредявен иск, а от словесните разлики между петитум на искова молба и диспозитив, което- без да бъде установено, че съдът се е произнесъл над поисканото, респективно по иск различен от заявения- само по себе си не може да обоснове изразеното разбиране. Освен това, страната некоректно интерпретира мотивите на ВКС, като ги свързва със своите правни изводи, които не се съдържат в разглеждания съдебен акт. С определението си съставът на ВКС, във връзка с конкретния случай изрично е приел, че така наведените в исковата молба твърдения и петитум дават основание за правна квалификация на предявения иск по чл.26, ал.3, т.5, б.”б” ЗМГО, според която разпоредба използването на търговската марка може да бъде забранено на основание на по-ранно право на трето лице, което право се ползва от закрила по друг закон, какъвто в случая е ЗАПСП по отношение на авторското право на ищеца.С оглед тези задължителни за решаващия съд указания, въззивният състав е квалифицирал иска и се е произнесъл по него.Или неговото решение е допустимо.
С депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.Дори и да се приемат за релевантни поставените от него въпроси, въпреки че са хипотетични и не са свързани с решаващите изводи на въззивния съд, а са поставени в контекста на защитната теза на страната, та налице е само общото основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторът не обосновава хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, която може да бъде изведена от изложението му. Тази хипотеза предполага установеност, на това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора е мотивирал разрешението му в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретни актове на ВКС, респ. ВС или съдилищата.Касаторът е сочил противоречие с решение №620 от 04.07.2008г. по т.д. 229/08г. на ВКС, ІІ т.о. , което противоречие е извел от подробно развитите си оплаквания за неправилност на съдебния акт/ така квалифицирани и от него/. Доколкото може да бъде изведено твърдение относимо към основанията за допускане на касационно обжалване, то би било цитираната част от решението на ВКС от касатора за това, че „регистрацията, извършена в организация за колективно управление на авторски права „Ю” ,гр.П не е орган който дава оценка…относно вида на произведението и неговия автор”. Извън това, че въпрос, касаещ конкретната организация не е бил разглеждан от ВКС , то и въззивният съд не е приемал нещо различно от мотивирането в сравнявания съдебен акт, нито е извел решаващият си извод за основателност на иска само от представения сертификат, издаден от „И. арт”, а е разгледал доказателствения материал в неговата цялост за да направи своите правни изводи. Противоречието сочено от страната не се обосновава и поради това, че с решението на ВКС по реда на чл.218а ГПК е упражнен инстанционен контрол върху съдебен акт, разрешаващ спор по иск по чл.94 ЗАПСП- т.е. при различен иск, с различна фактическа обстановка, произволно изведеното от контекста на мотивите като правен извод не е относимо към друг по своята същност иск, при който установените факти са разглеждани по отношение на друг фактически състав и съответно предполагат и различни правни изводи. Т.е. не е налице фактически идентитет, който следва да обуслови соченото противоречие.Същото е относимо и към другото, според страната противоречиво решение по т.д. №1509/06г. на СГС, то освен това не съставлява и практика, съобразно чл.280, ал.1, т. 2 ГПК, тъй като касатора не е установил, че е влязло в сила- арг. т.3ТРОСГТК №1 /09г.
Основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, изисква обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такава предпоставка не е изявлението й, че липсвала практика на ВКС по трите въпроса, тъй като не е изложила каквито и да било доводи обосноваващи нужда от тълкуване на конкретна правна норма.
Следователно не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №515 от 10.11.2011 г. по т.д. №913/2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: