1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 830
гр. София, 02.12.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 3133 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца Г. Б. К. от [населено място] чрез процесуален представител адв. К. К. Г. срещу определение № 1313 от 04.06.2013г. по ч. гр. дело № 2141/2013г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав в частта, с която е потвърдено определение от 29.03.2013г. по т. дело № 190/2012г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е прекратено производството по делото по исковете на Г. Б. К. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] и [фирма] в несъстоятелност, [населено място] за прогласяване на нищожността на договор за правна защита и съдействие от 18.01.2011г., сключен между [фирма] и [фирма] в несъстоятелност, [населено място], на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Частният жалбоподател поддържа, че като съдружник в [фирма] в несъстоятелност отговаря за задълженията на дружеството с дяловата си вноска, поради което има правен интерес да защити дяловото си участие, срещу което води ефективно изпълнение в процедура по несъстоятелност. Поддържа, че с доказване на нищожността на процесната сделка, въз основа на която е прието вземане на кредитор в производството по несъстоятелност на [фирма] ще се намалят пасивите на дружеството, което ще доведе до автоматично намаляване на отговорността на съдружника до размера на дяловата си вноска към този кредитор. Частният жалбоподател аргументира правния си интерес с качеството си на съдружник и рефлектирането на производството по осребряване и разпределение на получените средства върху имуществената му сфера чрез намаляване на активите, както и с ограничението да участва в управлението или в контролните органи на нови дружества – чл. 141, ал. 8 ТЗ и чл. 234, ал. 2 ТЗ. Поддържа, че има правен интерес производството по несъстоятелност да приключи с пълно удовлетворяване на кредиторите с оглед последиците от прекратяване на производството по несъстоятелност – чл. 735, ал. 1, т. 1 и чл. 736 ТЗ, когато са изплатени всички задължения и остатъкът от имуществото е предаден на длъжника или управителния орган на дружеството.
В приложеното към частната касационна жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение частният жалбоподател релевира доводи за наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед извършените промени в Търговския закон в областта на несъстоятелността в посока на разширяване на исковете, с които са снабдени синдика и кредиторите, и целта на законодателя да ограничи действията по източване на дружествата в процедура по несъстоятелност: лишени ли са съдружниците в дружеството, обявено в несъстоятелност, или при открито производство по несъстоятелност от правото на иск срещу права, задължения или правни отношения, които влияят на масата на несъстоятелността; следва ли съдружникът да доказва конкретен правен интерес или същият следва по силата на закона от това му качество при завеждане на искове за установяване съществуването на права, задължения или правоотношения; от кой момент възниква правният интерес от завеждане на искове – приемане на вземанията от синдика, осребряване на имуществото или реализиране на разпределение на осребреното имущество, т. е. от възможността да бъде намалено или от реалното намаляване на масата на несъстоятелността.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Б. Б. оспорва частната касационна жалба и излага съображения за правилност на обжалваното определение.
Ответникът [фирма] в несъстоятелност, [населено място] оспорва частната касационна жалба и поддържа становище за правилност на определението и липса на основания за допускане на касационното му обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството, въззивният съд е приел, че за ищеца липсва правен интерес от предявения иск, тъй като не е страна по оспорвания договор за правна защита и съдействие, не са изложени съображения и липсват данни да е кредитор на [фирма] О. в несъстоятелност, а евентуалната нищожност на договора не би рефлектирала върху приетото и одобрено от съда вземане на [фирма] в размер на 40 000 лв. по оспорвания договор и не би довела до извличане на благоприятни последици за ищеца. Решаващият съдебен състав е направил извод, че доводите на частния жалбоподател за освобождаването му като управител на [фирма] въз основа на неверни документи, висящия процес по иск на ищеца по чл. 74 ТЗ срещу решението за освобождаването му като управител, необходимостта от намаляване на размера на приетите вземания с евентуално позитивно по настоящия спор решение и възможността за възстановяване на дейността на [фирма] не обуславят наличието на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска. Въззивната инстанция е препратила и към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Изложените от частния жалбоподател въпроси, които се свеждат до въпроса има ли ищецът правен интерес да предяви иск за обявяване за недействителен договор за правна защита и съдействие, сключен между дружеството в несъстоятелност и трето лице, са релевантни за делото. Въпросът за наличието или липсата на самостоятелно право на ищеца да предяви иска, е свързан с преценката на правния интерес от установяването на нищожността на договора като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Правният интерес от предявяване на установителния иск по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за недействителност на договор за правна защита и съдействие, предявен от лице, които не е страна по договора, винаги е конкретен и се извежда от твърденията на ищеца в исковата молба, с оглед засегнатите от възникналия правен спор права, произтича от конкретните обстоятелства, очертаващи същността и естеството на спора, и чрез които ищецът твърди, че се засяга правната му сфера. Преценката за наличието на правен интерес се извършва конкретно въз основа на обосновани твърдения, релевирани в исковата молба, като при тяхното оспорване ищецът следва да докаже твърдените от него факти. В посочения смисъл е постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 133 от 22.10.2011г. по т. дело № 171/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 134 от 08.10.2009г. по т. дело № 38/2009г. на ВКС, ГК, ІІ т. о., определение № 338 от 15.10.2008г. по ч. гр. дело № 1568/2008г. на ВКС, V г. о., определение № 698 от 09.11.2010г. по ч. т. дело № 344/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други. В съответствие с постоянната практика на ВКС въззивният съд е извършил преценка дали е налице правен интерес за ищеца от предявяване на иска и въз основа на подробни съображения е направил извод за неговата недопустимост.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, какъвто не е настоящият случай.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице посочените в частната касационна жалба и изложението към нея основания за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1313 от 04.06.2013г. по ч. гр. дело № 2141/2013г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.