О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№830
София, 23.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 722 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. В. Н., Й. В. В., Р. Х. С. и В. Л. С. срещу въззивно решение от 05.03.2012 г. по гр.д. № 3603 /2012 г. на Софийски градски съд, ІІ „б” г.о., с което е оставено в сила решение от 23.07.2009 г. на Софийски районен съд, 43 с-в., с което са отхвърлени предявените от четиримата жалбоподатели срещу Столична община, искове за установяване, че ищците са собственици на основание придобивна давност за периода от 1956 г. до 19.12.2006 г. при съответни квоти на недвижим имот : У. … от кв….. по плана на София, м. „М”, с площ от 327 кв.м. при съседи: [улица], …, …., …. и ……
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване.
Насрещната страна Столична община не изразява становище по касационната жалба.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците Б. Н. и Й. В. притежават в процесното дворно място сгради, изградени по силата на учредено в полза на праводателите им право на строеж върху държавен имот, ищците не са доказали праводателите им да са се позовали на придобивна давност чрез иск или възражение, нито да се е снабдили с констативен нотариален акт за собственост, ищците не са присъединили владението си към това на праводателя си и не са придобили дворното място по давност, а и следва да се има предвид, че от 1956 г. (началото на соченото владение) до 1996 г. съществува забрана за придобиване на държавен имот по давност, а след това е в сила мораториум за придобиване по давност на държавни и общински имоти.
Жалбоподателите оспорват изводите на въззивния съд и сочат доводи в подкрепа на своите твърдения, че са придобили по давност.
Въпреки дадените им указания от въззивния съд, жалбоподателите не са представили изложение на основания за допускане на касационно обжалване, каквото е предвидено в чл.280,ал.1 ГПК и ТР 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, в което да са изведени правни въпроси, които да са обусловили изводите на въззивния съд по конкретното дело и които да са разрешени от него при една от предпоставките, посочени в точки 1-ва, 2-ра или 3-та на ал.1 на чл.280 ГПК – в противоречие с тълкувателни решения и постановления на ВС и ВКС, с решения на ВКС по чл.290 ГПК, с решения на ВКС и ВС по ГПК от 1952 г. (отм.) или за които да са обосновали, съобразно предвиденото в т.4 на посоченото ТР 1 /2010 г., че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Наведените след указанията на въззивния съд доводи по чл.281,т.3 ГПК (касационни основания за неправилност на обжалваното решение, доколкото фактическите и правните твърдения на жалбоподателите в касационната жалба по съществото на спора са такива касационни основания) не са правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК; общото твърдение, че настоящият казус относно спор за поземлен имот в квартал (местност) „М.”, е разрешаван противоречиво от съдилищата, също не е такъв въпрос, а представени съдебни решения по спорове относно съседни имоти, доколкото не е обосновано сходство на фактите, на които са основани исковете и противоречивото разрешаване в тях и обжалваното въззивно решение на изведен правен въпрос, не представляват предпоставки по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Крайният извод е, че не е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от спора жалбоподателите нямат право на разноски. Ответникът в това производство не претендира разноски, не е доказал, че е направил такива, не е защитаван от юрисконсулт, поради което разноски не следва да му бъдат присъждани.
В. от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 05.03.2012 г. по гр.д. № 3603 /2012 г. на Софийски градски съд, ІІ „б” г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.