5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 830
София, 24.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 72 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Ц. П. Ц., чрез адв. Р. Т., против решение № 356 от 5 октомври 2016 г., постановено по в.гр.д. № 556/2016 г. по описа на окръжния съд в [населено място], в частта му, с която е отменено решение № 135 от 30 юни 2016 г., постановено по гр.д. № 200/2016 г. по описа на районния съд в [населено място] и вместо него е отменено уволнението на Х. С. Г.-Б. с адрес в [населено място], Г. е възстановена на работа на заеманата преди уволнението длъжност „служител, издаващ пътнически билети”, и дружеството е осъдено да й заплати 2205 лева обезщетение за оставането й без работа за периода 19.01.2016 г. – 02.06.2016 г., ведно със законната лихва от завеждането на иска.
В касационната жалба се поддържа наличието на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на въззивното решение. Твърди се, че липсват доказателства ищцата да е прекратила членството си към К. и се оспорва обстоятелството, че в последния работен ден на 2015 г. тя е станала председател на синдикалната организация на Съюза на транспортните работници, като според касатора към датата, на която ищцата става председател на сочената синдикална организация, трудовото й правоотношение вече е било прекратено, и единственото препятствие пред работодателя да финализира прекратяването на правоотношението е бил ползван от ищцата отпуск по болест. Сочи се и че работодателят е съобразил дисциплинарното минало на ищцата, и свидетелските показания и доказателства за това коя от двете работнички, участвали в подбора, работи по-добре. Касаторът подчертава, че съдът не е дал отговор какво става при наличие на непрекратено от ищцата членство в К. и как този факт влияе върху създаването на синдикална организация в същото предприятие от ищцата. Заявено е, че отдел „Автогара” при работодателя не съществува и такъв самостоятелен работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ не съществува. Въззивното решение е необосновано, защото удостоверението за представителност не е представяно на работодателя от ищцата в оригинал нито към датата на връчване на заповедта за уволнение, нито пред двете съдебни инстанции. Касаторът счита изводите на въззивния съд по подбора за несъобразени както със съдебната практика, така и с доказателствата по делото, и се основава на наложени на ищцата дисциплинарни наказания. Поддържа се и че съдът не е обсъдил колективния трудов договор, имащ отношение към извършения подбор, както и показанията на свидетелите. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, които касаторът счита, че са в приложното поле на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
Ответницата Х. С. Г.-Б., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Р. Б., в отговор на касационната жалба сочи доводите си за липса на основание за допускане на касационното обжалване, а по същество и за неоснователността й.
В обжалваното решение въззивният съд приема, че по исканото от работодателя съгласие за прекратяване на трудовия договор към 29.12.2015 г., такова му е дадено от съществуващата към този момент синдикална организация, но след тази дата синдикалната организация на К. не съществува, а на нейно място е учредена синдикална организация към Съюза на транспортните синдикати в България – основен член на К., чийто председател е ищцата, и към момента на издаване на заповедта за прекратяване на процесното трудово правоотношение (04.01.2016 г.), както и към момента на връчването на заповедта (18.01.2016 г.), работодателят не е искал съгласието на последната синдикална организация за прекратяване на трудовото правоотношение, въпреки, че работодателят е бил наясно с учредяването на организацията, за чиято легитимност са представени доказателства. Дори и даденото от К. съгласие е счетено за не водещо до извод за спазена процедура по чл. 333 КТ, защото исканото съгласие е за прекратяване на трудово правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване обема на работа, а правоотношението е прекратено поради съкращение в щата. Подчертава се, че само на това основание обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени. Допълнително се сочи, че подборът е извършен неправилно: от протокола е видно, че само по отношение на другата служителка, включена в подбора, е дадено становище за квалификацията и начина на изпълнение на работата, докато за ищцата липсват каквито и да е констатации, поради което съдът е заключил, че липсва реално извършен подбор по критериите, залегнали в протокола, а и комисията не е направила извод коя от служителките се справя по-добре и следва да бъде предпочетена при подбора.
К. съд приема, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
Първият въпрос е подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя, извършена по чл. 329, ал. 1 КТ относно нивото на изпълнение на трудовите задължения, както и каква е доказателствената сила на констатациите на работодателя за качеството на работата на включените в подбора лица. В подкрепа на твърдението си за допуснато противоречие с практиката на ВКС касаторът представя решение № 14 по гр.д. № 43/2009 г., ІІІ г.о, решение № 732 по гр.д. № 1146/2009 г., ІV г.о., решение № 735 по гр.д. № 140/2010 г., ІV г.о., а с решение № 82 от 20.02.2006 г., ІІІ г.о., твърди и че поставеният въпрос е противоречиво разрешаван от съдилищата. Всички представени от касатора съдебни решения предхождат постановеното ТР № 3/2011 г., ОСГК, с което е даден по задължителен начин за тълкуването му от съдилища отговор на въпроса подлежи ли на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ преценката на работодателя – кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре. Отговорът е положителен – съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. В тълкувателното решение касационният съд изрично сочи, че точното прилагане на закона, към което е насочен съдебния контрол за законосъобразност на оспорено уволнение, не се изчерпва с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а обхваща проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии; преценявайки обосноваността на оценките по чл. 329, ал. 1 КТ, съдът решава дали правото на подбор е осъществено съобразно установения правен режим. В процесния случай, имайки предвид именно посочения по задължителен начин подход, въззивният съд приема, че работодателят на практика не е извършил подбор, тъй като в протокола за подбора по отношение на ищцата липсват каквито ти да е констатации, респективно – заключения. От друга страна, от представените свидетелски показания не може да се попълни съответната празнина по отношение на констатациите за критериите, относими към подбора, тъй като показанията дават напълно противоположни сведения за качествата на двете служителки, включени в подбора. След като съдът е съобразил задължителното разрешение, дадено в соченото по-горе ТР, с което наличието на противоречива практика по въпроса за това подлежи ли на проверка от страна на съда преценката на работодателя при извършване на подбор, до момента на постановяване на тълкувателното решение, е преодоляно, то не е необходимо да бъде подлагана на преценка предшестваща съдебна практика.
На второ място се пита следва ли окръжният съд да извърши преценка съобразно приетите по делото доказателства дали отдел „Автогара” при работодателя притежава характеристиките на самостоятелно обособено звено от предприятието при работодателя или не, както и дали след като отдел „Автогара” не съществува при работодателя съгласно представените щатни разписания по делото, ищцата може да се ползва от предварителна закрила по чл. 333 КТ, след като отделът не е работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ. Твърди се, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с ТР № 8/2013 г., ОСГК, решение № 144 по гр.д. № 122/2016 г., ІV г.о., решение № 139 по гр.д. № 6080/2015 г., ІV г.о. Поставеният въпрос не е обуславящ изхода на спора. В обжалваното решение въззивният съд приема, че към датата на издаване на оспорената заповед за уволнение при касатора-работодател е имало само една синдикална организация на К., регистрирана в СТСБ, чийто председател е ищцата. Всъщност въпросът е относим към изводите на първата инстанция, която, вземайки предвид учредяването на синдикалната организация от пет работници и служители на автогарата, приема, че ищцата е председател на вътрешна структура на синдикалната организация в предприятието, и така не се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ. С представеното пред въззивния съд удостоверение от К. е изяснено, че при работодателя съществува само една синдикална организация към К., поради което поставения въпрос не е отправен към обусловило изхода на спора разрешение на съда, и преценката на сочената съдебна практика не е необходима. По същата причина не е обуславящ изхода на спора и следващият въпрос – ползва ли се със закрила по чл. 333 КТ лице, което към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение е едновременно член на основна синдикална организация при работодателя и председател на новоучредена синдикална организация на отраслов принцип в отдел (структурно звено), което не е работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ.
Накрая се пита следва ли въззивният съд да направи собствен пълен анализ на приобщените от първата съдебна инстанция доказателства по делото, като решаваща съдебна инстанция, или дейността на окръжния съд има контролно отменителна и респективно проверяваща функция, и се твърди, че е допуснато нарушение на т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г., по гр.д. № 1/2000 г., ОСГК. Соченият въпрос се обосновава в касационната жалба с твърдение на касатора, че при извършения подбор съдът не е извършил пълен анализ на доказателствата и фактите, установени по делото, тъй като подборът при работодателя не обхваща само и единствено дейността му по установяване на критериите за подбор в протокола от 30.12.2015 г., а също така и други доказателства, представени по делото (колективният трудов договор, двете трудови досиета на служителките, съдържащи данни за дисциплинарната им история). Извън обстоятелството, че съдът ясно е посочил своите мотиви за нарушение на процедурата по чл. 329, ал. 1 КТ, следва да се отбележи още, че дори и твърдението по този въпрос на касатора да е вярно (както, впрочем, и по първия въпрос) и съдът да е извършил неправилно тълкуване на закона, непреодоляната закрила по чл. 333 КТ е достатъчно основание, както в случая, за отмяна на заповедта за уволнение в съответствие с чл. 344, ал. 2 КТ.
При този изход на спора е основателно искането на ответницата за присъждане на сторените по договор за правна защита и съдействие разноски от 600 лева.
Мотивиран от изложеното, касационният съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 356 от 5 октомври 2016 г., постановено по в.гр.д. № 556/2016 г. по описа на окръжния съд в [населено място], в обжалваната му част.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на Х. С. Г.-Б., чрез адв. Р. Б., съдебен адресат, с адрес в [населено място], [улица], ет. 5, сумата от 600,00 (шестстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: