3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 830
С., 26.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 12.10.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 584 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.2, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма], гр.С. против определение на Благоевградския окръжен съд № 186 от 25.01.2011 год., по ч.гр.д.№96/2011 год., с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, подадената от настоящия частен жалбоподател частна жалба срещу протоколно определение на Разложкия районен съд № 5939 от 29.11.2010 год., по гр.д.№ 1430/2010 год. за прекратяване на производството по делото.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за процесуалната му незаконосъобразност, обусловена от опорочаване на процедурата по събиране на доказателства в производството по чл.207 и сл. ГПК, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по същество на подадената частна жалба.
Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е оспорила допустимостта и, позовавайки се на процесуалното правило на чл.274, ал.4 ГПК, изключващо от обсега на касационния контрол определенията по дела, решенията, по които не подлежат на касационно обжалване, като алтернативно възразява и срещу основателността на въведените от частния жалбоподател оплаквания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт и е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, преграждащо по- нататъшното развитие на делото, подлежащо на разглеждане по реда на чл.274, ал.1 ГПК, постановено за първи път от въззивния съд, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл.280 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК предпоставки за допустимост на исканото обжалване. По същите съображения е неприложимо и процесуалното правило на чл.274, ал.4 ГПК, на което ответната по частната жалба страна се позовава.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Съгласно процесуалното правило на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК на самостоятелно обжалване подлежат определенията, които имат преграждащ за развитие на производството по делото ефект и тези, за които това изрично е предвидено от законодателя.
В случая, както правилно е счел Благоевградският окръжен съд, постановеното от Разложкия районен съд протоколно определение от проведеното на 29.11.2010 год. съдебно заседание, с което образуваното по реда на 207 и сл. ГПК производство по ч.гр.д.№ 1430/ 2010 год. за обезпечение на доказателствата е прекратено, поради постигане целите на същото, няма преграждащ ефект по см. на чл.274, ал.1,т.1 ГПК.
Същевременно, доколкото по изрично разпореждане на закона- чл. 208, ал.3 ГПК, на двуинстанционно разглеждане подлежи само определението на съда, с което молбата за обезпечение на доказателствата не се уважава, какъвто не е разгледаният случай, то подадената от настоящия частен жалбоподател частна жалба срещу съдебния акт на първоинстанционния съд, с който са допуснати и приети поисканите от молителя доказателства, чрез изслушване на съдебно- оценителска експертиза т.е. събрани са предварително онези доказателства, по отношение на които е счетено, че съществува опасност да бъдат изгубени или събирането им впоследствие, при висящността на бъдещия процес, да бъде затруднено се явява процесуално недопустима.
Липсата на създаден от законодателя процесуален ред за обжалване определението на съда, с което е допуснато исканото от страната обезпечение на доказателствата, изключва и наличието на възникнало в полза на настоящия частен жалбоподател процесуално потестативно право на частна жалба и като е съобразил горното, излагайки аналогични правни съждения въззивният съд е постановил процесуално законосъобразен съдебен акт.
Що се касае до оплакването, че при обезпечаване на доказателствата по реда на чл.208 и сл. ГПК са били нарушение правилата на общия исков процес, свързани с участието на частния жалбоподател, като страна по делото и защитата на интересите му, то освен, че същите трудно могат да бъдат възприети за основателни, предвид редовното му призоваване в съответствие с процесуалното правило на чл.56, ал.2 ГПК за проведеното на 29.11.2010 год. съдебно заседание, последните не са и предвидени от законодателя, като основание за самостоятелен инстанционен контрол в разглежданата хипотеза.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че при наличие на съществено процесуално нарушение, каквото е нередовното призоваване на една от страните в производството по обезпечаване на доказателствата по чл. 208 и сл. ГПК, довело до възпрепятстване правото на последната на участие в същото, събраните по този ред доказателства не биха и били противопоставими в съответния висящ редовен исков процес, за целите на който са предназначени, но доколкото той е ирелевантен за допустимостта на предприетото пред Благоевградския окръжен съд въззивно обжалване, не следва да бъде подробно обсъждан понастоящем.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от Благоевградския окръжен съд определение № 186 от 25.01.2011 год., по ч.гр.д.№ 96/2011 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: