1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 830
гр.София, 29.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2750/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Ж. Г. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Ямболски окръжен съд № 51 от 26.04.2018 г. по гр.д.№ 76/ 2018 г., с което (в обжалваната пред въззивния съд част) частично е отменено и частично е потвърдено решение на Ямболски районен съд по гр.д.№ 2524/ 2017 г. и по този начин Н. Д. Р. е осъден да заплати на жалбоподателката на основание чл.45 ал.1 ЗЗД сумата 4 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди и сумата 293,92 лв – обезщетение за забава, със законната лихва върху главницата от 17.07.2017 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълните предявени размери съответно от 12 000 лв и 1 212,42 лв исковете са отхвърлени.
Н. Д. Р. не е обжалвал въззивното решение, а жалбата на С. Г. е насочена само срещу тази част от него, с която са отхвърлени исковете й. Поради това въззивният съдебен акт (който е валиден) е влязъл в сила в частта, в която исковете са уважен до размер 4 000 лв и 293,92 лв.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателката повдига правните въпроси (уточнени при условията на чл.284 ал.3 т.1 ГПК) за задълженията на въззивния съд да посочи не само формално, а да прецени адекватно обективните конкретно съществуващи обстоятелства, релевантни за определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди и да отрази този анализ в мотивите на решението си; явява ли се младата възраст на пострадалия фактор, който да обуславя определяне на обезщетение в занижен размер; допустимо ли е при същите доказателства, при които е постановено обжалваното първоинстанционно решение, въззивният съд да достигне до различен извод за размера на дължимото обезщетение, макар да е преповторил мотивите на първата инстанция.
Ответната страна Н. Р. оспорва жалбата и моли касационно обжалване да не бъде допуснато. Според него жалбоподателката не повдига правни въпроси, а излага оплаквания за необоснованост на решението, които не дават основание за достъп до касационен контрол.
Съдът намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване – за основателно.
За да уважи отчасти предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, въззивният съд приел за установено, че на 27.10.2016 г. ответникът Р. извършил по отношение на ищцата Г. престъпление по чл.129 ал.2 НК: причинил й средна телесна повреда чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на лицето, в резултат на което били избити зъби. Освен това при събитието ищцата получила спуквания на кости в областта на черепа, контузии в областта на лицето с отоци и кръвотечения, развила остра стресова реакция, която преминала в посттравматично стресово разстройство. Уврежданията били съпроводени със значителни болки и страдания, по-интензивни в първите дни. Ответникът се е признал за виновен в извършването на престъплението и по НОХД № 427/ 2017 г. на Ямболски районен съд е одобрено споразумение, с което е осъден на лишаване от свобода. При тези фактически установявания съдът приел от правна страна, че за ответника е възникнало задължение да обезщети причинените на ищцата неимуществени вреди. Относно размера на дължимото обезщетение съдът посочил, че установените по делото обстоятелства предполагат справедливо обезщетение в размер 3 000 лв за физическото увреждане и 1 000 лв за психическото такова, които ищцата е получила, като преповторил установените увреждания и добавил единствено, че взема предвид възрастта на ищцата и пълното й възстановяване.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставеният процесуалноправен въпрос за задълженията на въззивния съд да посочи не само формално, а да прецени адекватно обективните конкретно съществуващи обстоятелства, релевантни за определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди и да отрази този анализ в мотивите на решението си, е обуславящ и е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Ямболски окръжен съд № 51 от 26.04.2018 г. по гр.д.№ 76/ 2018 г. в обжалваната част.
Жалбоподателката е освободена от задължението за заплащане на държавна такса съгласно чл.83 ал.1 т.4 ГПК.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: