2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 830
гр. София, 03.11.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т. д. N 879 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. С. С., София, срещу решение № 2150/ 25.11.2013г. по гр.д. № 2683/2013г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение от 27.03.2013г. по гр.д. № 2206/2011г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иск по чл.208, ал.1 КЗ на касатора срещу [фирма] за заплащане на 118 000 лева- застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС” за имуществени вреди, настъпили в резултат на кражба на застрахования лек автомобил, ведно със законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 4002 лева за периода от 10.11.2009г. до 21.02.2001г..
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът, [фирма], поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационния контрол, съответно жалбата е неоснователна. Иска присъждане на разноски по чл.78, ал.8 ГПК – юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд се е позовал на факта на откриването на обявения за издирване автомобил преди завеждане на исковата молба, за което собственикът е бил уведомен надлежно, и на клаузата на чл.42 от Общите условия към застрахователния договор, въз основа на която е прието, че в посочената хипотеза застрахованият е длъжен да приеме застрахованото МПС и има право на обезщетение само за нанесените на автомобила щети, ако има такива. Решаващият състав е аргументирал неоснователността на претенцията и с недоказаност на настъпването на застрахователното събитие – кражба на МПС и на настъпването на твърдените от ищеца щети, чието обезщетение се претендира.
Касаторът в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК сочи, че в обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, дължи ли се застрахователно обезщетение на застрахования по имуществена застраховка, когато противозаконно отнетото или изгубено застраховано имущество бъде намерено след изтичане на срока за изплащане на застрахователно обезщетение.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, предвид следното:
Крайният резултат във въззивното решение е обусловен от приложението на клауза от застрахователния договор, сключен между страните по делото, като липсват мотиви на решаващия състав намирането на застрахованото имущество да е станало след изтичане на срока за заплащане на застрахователното обезщетение, за което е прието, че не е дължимо, поради липса на противозаконно отнемане на вещта и ненастъпване на щетите, чието репариране се търси. Ето защо, по отношение на формулирания от касатора въпрос, който предпоставя възприемане на тезата на жалбоподателя за противозаконно отнемане на автомобила и незаплащане в срок на дължимо застрахователно обезщетение, разрешаването на който е свързан и с тълкуване на клауза от договора за застраховка, без да е поставен въпрос за критериите по чл.20 ЗЗД, не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол – въпросът да е обусловил изхода на конкретното дело. Предвид указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС, това е достатъчно основание за недопускане на касационния контрол на съдебния акт без да се обсъжда релевираната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК
С оглед изхода на делото, на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски по чл.78, ал.8 ГПК – юрисконсултско възнаграждение в размер на 2167,53 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2150/ 25.11.2013г. по гр.д. № 2683/2013г. на Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА Б. С. С., ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], направени по делото разноски в размер на 2167,53 лева- юрисконсутско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.