О П Р Е Д Е Л Е Н И Е N 830
С., 08.11. 2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА Р. БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
М. КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1317 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокати А. А. и Б. Р. срещу решение № 7197/05.11.2012 г. на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІV-А състав /СГС/ по гр.д. № 5710/2011 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски районен съд /СРС/ е предявен иск от [фирма] срещу [фирма] по чл.55 ал.1 предл.2-ро ЗЗД за сумата от 21600 лв. – заплатена на неосъществено основание цена за доставка на преводачески услуги и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 2869.13 лв. – лихва за забава. СРС е уважил изцяло претендираната главница и частично лихвата – за сумата от 2852.40 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 2869.13 лв. претендираната лихва е отхвърлена. По жалба на [фирма] срещу първоинстанционото решение в уважителната му част СГС е отменил същото в тази част и е постановил друго решение, отхвърлящо исковете за 21600 лв. – главница и 2852.40 лв. – лихва за забава. СГС е приел, че предявените искове по чл.55 и 86 ЗЗД са неоснователни. Изводите са направени с оглед представената фактура за плащане № 79/12.10.2007 г. за сумата 21600 лв. с ДДС, представляваща стойност на „преводачески услуги – превод на документи и преговори”, която е подписана за получател от името на [фирма]. Извършено е плащане по тази фактура с преводно нареждане от 15.10.2007 г., фактурата е осчетоводена при двете страни и ищецът е ползвал за нея данъчен кредит. С оглед на така установените данни, свързани с тази фактура, СГС е приел, че двустранно подписаната фактура установява договор за преводачески услуги, който е неформален, индивидуализира го като вид на услугата и цена и доколкото никъде в нея не е отразено, че се отнася за авансово плащане по преддоговорни отношения – твърдения на ищеца, сега касатор, тези твърдения са приети за недоказани. С оглед получения данъчен кредит от ищеца, СГС е приел, че правото на данъчен кредит по ЗДДС при осчетоводяване на една фактура в конкретния случай имплицидно съдържа извънсъдебно признание на ищеца за реално получаване на услугите по фактурата и дължимост на цената на действащо и осъществено правно основание. С оглед на тези съображения СГС е приел, че ответникът [фирма] е получил плащане за услуга по договор за преводачески услуги на годно правно основание и исковете за връщане на даденото като платено на неосъществено основание с лихва за забава са неоснователен.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира пет въпроса във връзка с процесната фактура, предмет на извършеното плащане между страните, като въпросите са конкретизирани с факти и обстоятелства, които не са установени, нито приети в този им вид от СГС, свързани са по същество с тезата на ищеца, сега касатор, че е превел на ответника авансово една сума във връзка с преддоговорните отношения между тях, но не е сключен договор за предплатената услуга, а описаната услуга в тази фактура не е извършена. Така формулираните въпроси сочат на твърдяна необоснованост и неправилност на въззивното решение – основания по чл.281 т.3 ГПК, които са различни от тези по чл.280 ал.1 ГПК и не формулират въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, а са и относими към фактическа обстановка, която не е установена и приета от СГС от съдържанието на процесната фактура, нито от другите събрани по делото доказателства – няма данни по делото за авансов превод и преддоговорни отношения между страните. Следва да се посочи още, че извъдите на СГС за неоснователност на исковете са направени и при съпоставка на съдържанието на процесната фактура, в която не е отразена, че се дължи авансово погасяване на цена и по преддоговорни отношения, осчетоводяването й, тегления данъчен кредит във връзка с нея. В този смисъл така формулираните въпроси са неотносими в цялост към изложените мотиви на СГС за неоснователност на предявените искове при конкретно установената и приета от СГС фактическа обстановка. Липсва и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Цитираните от касатора решения на ВКС /по ГПК отменен/ са по обективно неидентични казуси при други възражения по представените фактури и не обуславят наличие на хипотеза на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Няма основание да се приеме и наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото касаторът не излага съображения във връзка с някоя от хипотезите на тази разпоредба, в какъвто смисъл са указанията на т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са поискани от тази страна за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7197/05.11.2012 г. на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІV-А състав по гр.д. № 5710/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.