О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 830
София 30.07.2010г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март, две хиляди и десета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1479/2009г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „И”Е. , град В., З. С. Д., А. Д. К., С. Д. К., тримата от град В., приподписана от пълномощника им адвокат Г, и по касационна жалба на Й. К. Д., град Д., приподписана от пълномощника му адвокат М, срещу въззивно решение №780 от 03.06.2009 г. по гр. дело № 2320/2007 г. на Варненския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по процесуалноправни и материалноправни въпроси, решавани противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Въпросите касаят възможността да се придобие по давност процесния имот без позоваване на такава преди отчуждаването му за държавни нужди.
Ответниците по касация Е. Х. Г., М. Х. Й., двете от град В., Г. Й. Д., град Д., и К. М. Т., град В., не са заявили становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК. Тя е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение №2654 от 06.08.2007 г. по гр.д. №1234/2004 г. на Варненския районен съд и е уважен предявеният от Е. Х. Г. и М. Х. Й. срещу „И”Е. , З. С. Д., А. Д. К., С. Д. К., Й. К. Д., Г. Й. Д. и К. М. Т. ревандикационен иск за предаване владението на реална част от 300 кв.м. от имот с пл. №2476 в м. „С” по КП на местността от 1977 г. в землището на град В., при граници по скицата на в.л., която е част от съдебното решение.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че наследодателката на ищците К е владяла имота от 1947г. до отчуждаването му през 1967 г., като по този начин го е придобила по давност. От техническата експертиза е приел за установено, че процесният имот е идентичен с имота, предмет на протокол №61 от 1967г. за отчуждаване на имот №2 с площ от 600 кв.м., който е идентичен с възстановения на ищците. Процесният имот не е идентичен с имот №3 с площ 800 кв.м. , отчужден от Ц. Н. и възстановен с решение № 600/1992г., както и че имот пл. № 1* по КП 1977г. не е идентичен с имота по нот.акт №126/2003г. Имотът, отчужден от Ц. Н. и възстановен на ответниците, е съседен на този, отчужден от К. М. и възстановен на ответниците. Съгласно разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ, релевантно за придобиване по давност на недвижим имот, собствеността върху който се възстановява по този закон, е владение осъществявано след 22.11.1997г.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Повдигнатият от касаторите въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК по приложението института на придобивната давност, без владелецът да се е позовал на нея чрез снабдяване с титул за собственост, или чрез предявяване на собственически иск или възражение, не е обусловил изхода на спора. Това е така, защото ищците основават правата си на реституция, проведена в изискуемото от закона административно производство по чл.4 ЗВСНОИ по ЗТСУ и др., с признати от държавата права на собственост на праводателя им преди отчуждаването и върнато по съответния ред обезщетение. Имотът е отчужден от праводателката им и компетентният административен орган е приел, че са налице предпоставките за отмяна на отчуждаването, извършено в лицето на праводателката на ищците, и за реституция по реда на този закон. Касаторите не са възразили срещу материалната незаконосъобразност на решението за реституция – че не са били налице благоустройствените изисквания за нейната допустимост. Въпросът за правото на собственост на правоимащите преди отчуждаването е неотносим, доколкото ответниците не противопоставят права към същия момент, а се позовават на придобивна давност след настъпване на реституцията. По този начин те поддържат изключващи собствените им права факти, а именно, че имотът е останал държавна собственост, която не биха могли да придобият по давност за сочения период. Ето защо следва да се приеме, че не е налице визираното основание на чл.280, ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по посочения въпрос. По отношение изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на касатора Й. К. Д., следва да се има предвид, че не е формулиран друг въпрос извън разгледания по-горе. Развити са касационни оплаквания за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, които обаче не могат да бъдат основание за допускане касационно обжалване на решението по реда на чл.288 ГПК, а за евентуално касиране на вече допуснато в производството по предварителна селекция на жалбите касационно обжалване на въззивното решение. В този смисъл са и разясненията, дадени с ТР №1/2009г., ОСГТК – т.1. Правният въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №780 от 03.06.2009 г. по гр. дело № 2320/2007 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: