О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 830
София, 30.07. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юли, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от О. Б. А. от гр. П., чрез пълномощника си адв. Д от АК-Пловдив, против решение № 1* от 10.09.2009 г., постановено по в.гр.д. № 731 по описа за 2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 41 от 10.01.2009 г., постановено по гр.д. № 2167/2008 г. на Пловдивския районен съд, с което е уважен предявеният от Етажната собственост/ЕС/ на сградата, находяща се в гр. П., ул. „. градини” № 7, представлявана от управителя Г. К. Т. , против О. Б. А., иск по чл. 41 ЗС, за сумата 1680,63 лв., представляваща припадащата се част за ответника от разноските за ремонт на покрива на сградата – ЕС.
Касаторът поддържа, че въззивното решение в уважената му част е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторът сочи като основание за допускане на касационното обжалване хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не са изведени правни въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд и които да са обусловили изхода на спора. В подкрепа на твърденията си, касаторът посочва и представя решение № 921 от 1996 г. на IV г.о. на ВКС, решение от 26.04.2004 г. по гр.д. № 3770/2002 г. на СРС, I г.о., 24 състав и определение № 806 от 30.01.2002 г. по адм.д. № 734/2002 г. на 5 членен състав на ВАС.
Ответникът по касационната жалба, ЕС на сградата, находяща се в гр. П., ул. „. градини” № 7, представлявана от управителя Г. К. Т. , чрез повереника адв. К от АК-Пловдив, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с обжалваем интерес над 1000 лв. и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
Въззивният съд е уважил предявения иск, с правно основание чл. 41 ЗС, като е приел, че ответникът О. А. в качеството му на съсобственик в ЕС дължи заплащането на припадащите му се разноски в размер на 1 680,63 лв./същият притежава 31,22 ид.части от общите части на сградата/ от извършените разноски от ЕС за ремонт на покрива на сградата в размер общо на 5 383,20 лв.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3.
Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК – въпрос, решаван в противоречие със задължителната практика на ВКС.
На първо място касаторът не е извел въпроса, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с задължителната за съдилищата практика на ВКС, респ. ВС. На следващо място не са представени доказателства в подкрепа на това твърдение. Такива са Постановления на Пленума на ВС и Тълкувателни решения на ВКС на РБ.
Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – правен въпрос решаван противоречиво от съдилищата. Липсата на формулиран въпрос, от процесуалнопрвавно или материалноправно естество, значим за изхода на спорното право, по който въззивният съд се е произнесъл и който е решаван противоречиво от съдилищата, прави невъзможна проверката на настоящата инстанция за наличието на основание за допускане до касационно обжалване съгласно тази разпоредба. ВКС не може да извежда такъв въпрос, без да наруши основополагащия в гражданския процес принцип на равнопоставеност на страните. Освен това представеното от касатора определение на ВАС е неотносимо към производството по допускане до касационно обжалване, поради което то не обосновава наличие на противоречива практика по даден въпрос. Същото се отнася и до представеното от молителя решение на СРС, тъй като същото няма данни да е влязло в сила, то подлежи на инстанционен контрол и не може да обоснове различна практика по даден въпрос. По отношение на представеното решение на ВКС, IV г.о., по-точно некоректна извадка от него, следва да се отбележи, че изводът на въззивния съд кореспондира с това решение, доколкото съдът е приел, че се касае до водене на дела, свързани с обикновеното управление на ЕС.
Съдържащите се в представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване правни въпроси касаят решаването на спора по същество с оглед събраните по делото доказателства и евентуалните неправилни изводи на съда досежно тези въпроси, което представлява основание за касиране на решението като неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Това са въпроси, свързани с нередовност на исковата молба пред първоинстанционния съд, отстранена във въззивното производство с определение № 777 от 23.03.2009 г., както и такива по тълкуване на доказателствата по конкретното дело и не представляват въпроси по приложението на материалното или процесуалното право по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това изведените от касатора въпроси не се явяват основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както се посочи по-горе, разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т.1-3 ГПК. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. След като липсва изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, последваща проверка относно това дали същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, не може да бъде извършена. Отделен остава въпросът, че касаторът само се е позовал на основанието визирано в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а направеното от него изложение изобщо не кореспондира и не се явява обосновка на тази хипотеза. Това е така, тъй като на основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормата на чл. 41 ЗС е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й има установена практика на ВКС.
Наведените твърдения се отнасят по-скоро за евентуална неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, което е основание за касиране на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, но същите не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 10.09.2009 г., постановено по в.гр.д. № 731 по описа за 2009 г. на Пловдивския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 2* от 15.10.2009 г. на О. Б. А. от гр. П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: