О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 830
София, 15.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 14 април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 53 /2010 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Процесуалният представител на Ю. И. Г. адвокат П е обжалвал въззивното решение на Великотърновския окръжен съд от 06.08.2009г по гр.д. № 536/2009г в частта в която искът й, предявен срещу „А” А. гр. В. е бил уважен само за сумата 756.20 лева и в останалата част за разликата до 10916.76 лева е бил отхвърлен / така би следвало да се разбира диспозитива на постановеното решение и в тази отхвърлена част- т.е. разликата от 756.20 лева до 10 916.76 лева-че се обжалва решението на Окръжния съд./
В изложението към касационната жалба се поддържа,че решението било неправилно,но не са посочени конкретните основания за допустимост. Все пак от пространното изложение,което по-скоро касае правилността на решението-били допуснати нарушения на съществени процесуални правила-може да се изведе твърдението,че решаващият съд не бил съобразил практиката си с тази на ВКС-Т. Р. № 1/2000г и Т. Р. №1/2001г ОСГК по съществения за спора материалноправен въпрос за размера на дължимото обезщетение-т.е. основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и съответно т.3 ГПК. В допълнителното изложение са въпросите,които според касационната жалбоподателка били решени в противоречие на практиката на ВКС.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за допускане касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд,действащ в качеството си на въззивна инстанция ,прие следното:
Искането за допускане до касационен контрол решението на Великотърновския окръжен съд следва да се остави без уважение.
Спорът между страните е бил по чл.31 ал.2 ЗС-т.е. ответникът,съсобственик с ищцата,изцяло ползвал съсобствения недвижим имот и за това за нейната част той е дължал обезщетение за ползата от която е била лишена от деня на нотариално изпратената покана-12.01.2000г. Било установено,че само тревните площи в тази съсобственост от около 742 кв.м. не били обслужващи площи на сградите,построени от държавата след национализацията на имота и че частта от тях,собственост на ищцата се изчислявала на 217.30 кв.м.-т.е. само за тази част „А” А. дължало обезщетението. Великотърновският окръжен съд се съобразил с експертната оценка и изчислил,че следващото се обезщетение за времето от 01.09.2000г до 01.06.2002г е в размер на 756.20 лева и в този размер уважил иска.
В касационната жалба и нейното приложение-изложението на основанията за допустимост-не са конкретизирани съществените за спора ,въпроси,по които Великотърновският окръжен съд да се е произнесъл в противоречие с Т. Р. № 1/2001г ОСГК. Посочените въпроси се отнасят до материалноправния характер на реституционното производство- какъв имот е национализиран и какъв имот се връща. Какъв е правния статут на сградите,построени след национализацията и преди реституцията. Тези въпроси са били изчистени с факта на обезщетяване на предишните собственици,видно от заповед № Р* от 26.09.1998г на Министъра на промишлеността-заповед издадена на основание чл.6 ал.1 т.1 и ал.3 ЗОСОИ и това е означавало,че национализираният недвижим имот не е можел да се върне на наследниците на Д. Л. К. и че именно поради това,те са били обезщетение както с по 14.643/100 ид.части от терена на дружеството „А”,целият от 10 710 кв.м.,представляващо парцел **** от кв.163 по регулационния план на гр. В.,така и „с компенсаторни записи за активното салдо по нарочния баланс на национализираната фабрика,намалено със стойността на недвижимото имущество,за което се дължи обезщетение по т.1”-вж.заповед № Р* от 26.09.1998г на Министъра на промишлеността. Или това означава,че поставените въпроси не са съществени за спора. Касаторът е длъжен да посочи само тези въпроси ,които имат съществено значение по делото и са били решени в противоречие на съществуващата практика,както на ВС и на ВКС,така и на тази на другите съдилища в страната или тяхното решаване би имало значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Защото това е израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284 ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване. Такива, обаче не са формулирани. Не е посочена конкретна практика,която да противоречи на приетото от Окръжния съд. Напротив, ВКС и съответно и другите съдилища в страната приемат точно това: заварените при влизане в сила на ЗВСВОНИ-24.02.1992г ,сгради, построени от държавата в национализирани недвижими имоти, остават държавна суперфициарна собственост,която по-късно се преобразувана в частна. Площта около сградите е обслужваща и за нея не се дължи обезщетение. Обезщетение се дължи само за свободната, в случая,съсобствена част от реституирания недвижим имот. В тези случаи са приложими приетите постановки в Т. Р. № 6/2004г ОСГК и Т. Р. № 1/95г ОСГК ВКС.
Не е налице основанието за допустимост и по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,тъй като не е налице неправилна практика,водеща до издаване на тълкувателно решение чрез което би се постигнала промяна на тълкуването на правните норми. Приложимите закони- ЗС, ЗВСВОНИ и ЗОСОИ не са неясни или противоречиви, за да е създадена подобна практика. Едно решение на ВКС в конкретния случай не би имало никакво значение за развитие на правото-изискване за допустимост,което поставя разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
За това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззиивното решение на Великотърновския окръжен съд от 06.08.2009г по гр.д. № 536/2009г в отхвърлената част на иска за разликата над 756.20 лева до 10 916.76 лева.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-.нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: