ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 830
София, 30.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 30 декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 870-2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Г. А. от г. София срещу въззивното решение от 24.06.08г. по г.д. №241/08г. на СГС, ІV-В г.отд., с което е оставено в сила решението от 23.07.07г. по г.д. №10041/06г. на СРС, 49 с-в. С последното е отхвърлен предявеният от П. Г. А. от г. София иск за обезщетение за причинените му неимуществени вреди възлизащи на 2000 лв. вследствие противоправното поведение на служители на ответника по иска “К”ЕАД-София.
Касаторът поддържа в касационната жалба, че неправилно въззивният съд е приел, че ответникът по иска “К”ЕАД-София не носи отговорност за причинените неимуществени вреди, тъй като не бил страна по договора за предоставяне на мобилни услуги.
В тази връзка развива съображения, че в процесния случай са налице неправомерни действия от страна на служители на “К”ЕАД-София, обстоятелство което обосновавало деликтната му отговорност по чл.49 ЗЗД.
Касаторът не е конкретизирал в касационната жалба отделен селективен критерии за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК, а развива касационни оплаквания, които могат да бъдат квалифицирани като основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281т.3 ГПК. Също така към касационната жалба липсва изложение съгласно чл.284 ал.3 т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК във вр. с пар.2 ПЗР ГПК.
За да отхвърли иска въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че отговорността на “К”ЕАД-София не следва да бъде ангажирана, тъй като не са налице предпоставките за това, предвидени в чл.49 ЗЗД.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба оплаквания приема следното:
Основният материално правен въпрос от значение за правилността на решението е този относно наличие на предпоставките, предвидени в чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника по иска “К”ЕАД-София.
От събраните по делото доказателства се установява, че в договор за предоставяне на мобилна услуга, сключен с “А”ЕООД като представител на “К”ЕАД-София П. Г. А. е бил посочен като страна. С влязло в сила съдебно решение е установено, че подписът положен от П. Г. А. не е негов. При посещение в офиса на “Г” му е била отказана исканата от него информация за получените от него неплатени фактури, обстоятелство дало основание за подаване на жалба от касатора в началото на 2005 год. Отговор на жалбата е бил получен от “К”ООД, че той дължи сумата по фактурите на “Г”.
Според постоянната практика на ВКС отговорността по чл.49 ЗЗД носи възложителя за вредите, причинени от друго лице, на което е възложил работата при или по повод изпълнените й. По своята правна характеристика отговорността по чл.49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна-срвн. ППВС№7/29.12.1958г., ППВС №17/18.11.1963г. и ППВС№9/28.12.1966г.
В конкретния случай възложителя на работата по смисъла на чл.49 ЗЗД не е ответника по иска “К”ЕАД-София, а друго дружество, обстоятелство което изключва възможността да бъде ангажирана деликтната отговорност за вреди на “К”ЕАД-София, до който краен извод е достигнал и въззивният съд в мотивите на обжалваното решение.
Ето защо въззивният съд не е постановил своето решение в противоречие с практиката на ВКС, обстоятелство обуславящо липса на основания за допустимост на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Изложеното налага извода, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 24.06.08г. по г.д. №241/08г. на СГС, ІV-В г.отд., с което е оставено в сила решението от 23.07.07г. по г.д. №10041/06г. на СРС, 49 с-в.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 24.06.08г. по г.д. №241/08г. на СГС, ІV-В г.отд., с което е оставено в сила решението от 23.07.07г. по г.д. №10041/06г. на СРС, 49 с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: