5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 831
София, 21.07. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 17 юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1957/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Н. П. чрез пълномощник адв. В. Г. Софийска адвокатска колегия против възивно решение № 17577 от 21.10.2014г. по в. гр. дело № 1289/2014г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени исковете на В. Н. П. против Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение” с правно основание чл. 59 КТ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 и чл. 82 ЗЗД за сумата 17 602,47 лв. обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на задължението по чл. 59, ал. 1 и ал. 3 от КТД от 30.06.2010г. за ежегодно сключване на договор за групова застраховка „Живот”, условията по която не могат да бъдат по – неблагоприятни за работниците и служителите от предходните, ведно със законна лихва от 11.12.2012г. до окончателното плащане и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 129,15лв. лихва за забава за плащане на главницата за периода 15.11.2012г. – 10.12.2012г. и е потвърдено решение № ІІ-67-147 от 23.09.2013г. по гр. дело № 58663/2012г. на Софийски районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 222, ал. 2 КТ за заплащане на сумата 8154,72 лв., по чл. 86 ЗЗД за сумата 444,05лв. обезщетение за забава за плащане на главницата за периода 01.06.2012г.-10.12.2012г. и по чл. 86 ЗЗД за забава за плащане на главницата по иска с правно основание чл. 59 КТ, чл. 79, ал. 1, пр. 2 и чл. 82 ЗЗД за горницата над уважение размер от 129,15лв. до пълния предявен размер 1489,59лв. и за периода 15.02.2011г. – 14.112012г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – следва ли работодателят от договорената по КТД формула, при изчисляване на обезщетението по нея, да изважда изплатеното обезщетение следващо се по реда на чл. 222, ал. 2 КТ; да бъде дадено тълкуване по реда на чл. 20 ЗЗД на чл. 59, ал. 3 КТД от 30.06.2010г. – „условията за застраховките не могат да бъдат по-неблагоприятни за работниците и служителите от предходните”, респ. условията договорени в договора за застраховка от 29.07.2010г. с покрит риск „трайно намалена работоспособност” и условията договорени в договор за застраховка от 21.02.2011г. с покрит риск „трайно намалена работоспособност” явяват ли се по-неблагоприятни за работниците и служителите по втория договор. Жалбоподателят се позовава на противоречива съдебна практика като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Представя решение по гр. дело № 1296/2014г. на Софийски градски съд, с което по идентичен казус съдът е постановил решение, с което исковете по чл. 59 КТ, чл. 79, ал. 1, пр. 2 и чл. 82 ЗЗД са уважени. Представя и ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по приложението на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поддържа като основание за допускане на касационно обжалвано и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без да са развити съображения.
Ответникът Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение” чрез главен юрисконсулт Д. С. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а относно твърдението за наличие на противоречива съдебна практика като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поддържа, че представеното съдебно решение постановено по реда на инстанционния контрол не е влязло в сила. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски за настоящето производство.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 222, ал. 2 КТ, чл. 59 КТ и чл. 86 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените правни въпроси не обосновават основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
По приложението на формулата, по която се определя обезщетението по чл. 61 КТД, по стойностите и компонентите на формулата, както и на изчисленото по формулата обезщетение възлизащо на сумата 35 146,84 лв., между страните по делото не е имало спор. Не е било спорно, че ответникът е платил на ищеца сума в размер на 26 992,12лв. с посочено основание „обезщетение пенсия КТД” и сума в размер на 8154,72лв. с посочено основание „обезщетение пенсионер”, които като сбор възлизат на 35 146,84лв.
Страните са спорили по въпроса, дали с изплатеното обезщетение в размер на 35 146,84лв. работодателят е погасил целия размер на дължимото обезщетение по чл. 61 КТД, или същият дължи още сумата от 8 154,72лв. претендирана от ищеца на основание чл. 222, ал. 2 КТ, във вр. с чл. 228, ал. 2 КТ, според които служителят има право на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца – трудовият договор с ищеца е прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, поради невъзможност да изпълнява възложената му работа поради болест довела до 60% трайно намалена работоспособност, като нормата на чл. 222, ал. 2 КТ се прилага доколкото в КТД не е предвиден по -голям размер (чл. 228, ал. 2 КТ), какъвто в КТД от 30.06.2010г. е предвиден и обезщетението определено по формулата, по приложението на която страните не са имали спор, е изплатено.
По този спорен въпрос съдът е приел, че на ищеца се дължи единствено предвиденият с нормата на чл. 61 КТД по-голям размер на обезщетението, което той е получил. Ищецът няма отделно вземане в по-малкия размер определен по чл. 222, ал. 2 КТ; изчисленият размер по чл. 61 КТД изчерпва целия размер на дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 2, вр. чл. 228, ал. 2 КТ и чл. 61 КТД и на ищеца се дължи едно обезщетение – това в по-големият размер.
Предвид изложеното, поставеният правен въпрос, относим към конкретно установената фактическа обстановка, с обжалваното решение е разрешен при точното прилагане на закона. Жалбоподателят се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване. Основанието е заявено формално, не е мотивирано, не са изпълнени изискванията на т. 4 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС – приложението на посочената хипотезата да бъде обосновано. Това изключва по поставения правен въпрос да се допусне касационно обжалване.
По втория правен въпрос, с който се иска тълкуване волята на страните по КТД от 30.06.2010г. и сключените от работодателя през 2010г. и 2011г. договори „Застраховка „Живот” не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Представената от жалбоподателя съдебна практика – решение по гр. дело № 1296/2014г. на СГС не е влязло в сила и не съставлява съдебна практика по смисъла на т. 3 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Въпросът касае приложението на чл. 59 КТ – осъдителен иск, чрез който ищецът иска работодателят да бъде осъден да изпълни реално поети от него с КТД задължения.
С разпоредбата на чл. 59, ал. 1 КТД работодателят е поел задължение да сключва ежегодно за работниците и служителите в ДП „Ръководство на въздушното движение” групова застраховка „Живот”, а в ал. 3 се сочи, че условията на застраховките не могат да бъдат по – неблагоприятни за работниците и служителите от предходните.
Прието е с обжалваното решение, че с нормите на КТД страните не са уговорили изрично рисковете, които ще бъдат покривани с ежегодно скючваната групова застраховка „Живот”. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 230, ал. 2 Кодекс за застраховане (КЗ), която предвижда, че договорът за застраховка „Живот” може да бъде с покритие за случай на смърт или за случай на доживяване на определена възраст, или да бъде със смесено покритие, обсъдена във връзка с т. 1, б. „а” от раздел І „Видове застраховки. Рискове”, Приложение № 1 от КЗ, според която застраховка „Живот” покрива рисковете „смърт” или „доживяване на определена възраст”, или „доживяване на определена възраст или по-ранна смърт”. Изхождайки от законовата дефиниция за застраховка „Живот” е прието, че с разпоредбата на чл. 59, ал. 1 КТД работодателят е поел задължение да сключва застраховка „Живот” само при същите или по-добри за работните и служителите условия (ал. 3); застраховката касае единствено рисковете, които ответникът се е задължил да обезпечи със сключването на застраховка „Живот” – „смърт”, „доживяване на определена възраст”, или „доживяване на определена възраст или по-ранна смърт” и не е поел задължение да сключва ежегодно за работниците и служителите застраховка, покриваща риска „трайно намалена работоспособност” вследствие на заболяване. В подкрепа на този извод съдът се е позовал на т. 6, от раздел І, Приложение № 1 от КЗ, от която е видно, че рискът „трайно намалена работоспособност” се покрива от отделен вид застраховка „Допълнителна застраховка”. Доколкото след датата на КТД, ответникът е сключил полица за групова застраховка „Живот” на работниците и служителите, с която да е уговорил покриване от застрахователя и на други рискове, тези допълнителни рискове не са покрити в изпълнение на задължението поето с нормата на чл. 59, ал. 1 КТД, поради което е прието, че ответникът не може да носи отговорност по чл. 59, ал. 3 КТД за сключена застрахователна полица при условия по – неблагоприятни от предходните за допълнително покритите рискове, за които не е поел задължение по чл. 59, ал. 1 КТД. При тези съображения искът по чл. 59 КТ е отхвърлен.
Решаващите мотиви на съда съдържащи правните съображения за отхвърляне на иска нямат отношение към поставения правен въпрос, което изключва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В този смисъл е съдебната практика установена с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното поставените правни въпроси не обосновават основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 1795,70 лв. юрисконсулско възнаграждение по чл. 7, ал. 2 т. 3 и т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поискани с отговора на касационната жалба.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на възивно решение № 17577 от 21.10.2014г. по в. гр. дело № 1289/2014г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА В. Н. П. да заплати на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение” съдебни разноски за настоящето производство в размер на 1795,70 лв. юрисконсулско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ