3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 831
С., 26.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 820/2010 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”в” ГПК, във вр. с § 2, ал.9 ПЗР на ГПК / ДВ бр.50/2008 год./.
Образувано е по частната касационна жалба на К. Г. Комитски от [населено място] против въззивно определение на Плевенския окръжен съд № 1877/25.08.2010 год., по ч.гр.д.№ 776/2010 год., с което е потвърдено определението на Плевенския районен съд от 08.09.2004 год., постановено по ч.гр.д.№ 2440/2004 год. за издаване в полза на [фирма] на изпълнителен лист на основание чл. 237, б.”к” ГПК/ отм./, във вр. с чл.242, ал.1 ГПК8 отм./ за сумите: 1 630.03 лв., стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.09.1998 год.-31.07.2004 год., заедно със законната лихва върху същата, считано от 08.09.2004 год. и 617.04 лв., обезщетение за забава.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за процесуалната му незаконосъобразност и необоснованост, който последен порок е обусловен със съществуваща вътрешна противоречивост на решаващите мотиви на въззивния съд, поради което се иска отмяната му.
Ответната по частната жалба страна не е заявила становище.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.217, ал.1 и сл. ГПК/ отм./, във вр. с чл.218к ГПК/ отм./ и § 9, ал.2 от ПЗР на ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.214, ал.1 ГПК /отм./ от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Обстоятелството, че молбата за издаване на изпълнителен лист срещу настоящия частен жалбоподател, като длъжник, е постъпила в канцеларията на ПРС на 08.09.2004 год., т.е. преди 01.03.2008 год. обосновава правен извод, че в случая, по силата на създадената с § 42 от ЗИДГПК /ДВ бр.50/2008 год./ новела на § 2, ал.9 ПЗР на ГПК, производството е подчинено на процесуалния ред, установен с Гражданския процесуален кодекс от 1952 год./ отм./.
Следователно с постановяване на въззивното определение на Плевенския окръжен съд създаденият от законодателя процесуален ред за двуинстанционно разглеждане на издадените по реда на чл.242, ал.1 ГПК/ отм./, във вр. с чл.237 ГПК/ отм./ съдебни актове е изчерпан – арг. от чл.244 ГПК/ отм./.
По отношение на същите, както е разяснено и в т. 6 на ТР № 1/ 17. 07.2001 год. на ОСГК на ВКС, задължително за съдилищата в страната, ВКС осъществява инстанционен контрол, само когато са постановени за първи път от въззивния съд, какъвто не е разглежданият случай.
При липсата на създаден от законодателя процесуален ред за касационно обжалване на въззивния съдебен акт на ПОС частният жалбоподател не разполага с процесуално потестативно правомощие да сезира касационната инстанция по реда на чл.218а, ал.1, б.”в” ГПК/, във вр. с §2, ал.9 от ПЗР на ГПК/ отм./, поради което подадената от него частна касационна жалба се явява процесуално недопустима и не следва да бъда разгледа по същество.
Отделен в тази вр. е въпросът, че за страната съществува и друг процесуален път за защита, но същият в случая е правно ирелевантен за допустимостта на касационното производство и затова не подлежи на обсъждане.
Водим от горното, настоящият съставът на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, подадената от К. Г. Комитски от [населено място] частна касационна жалба вх. № 8477/ 16.09. 2010 год. срещу въззивно определение на Плевенския окръжен съд № 1877/25.08.2010 год., по ч.гр.д.№ 776/2010 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: