Определение №831 от 28.9.2012 по ч.пр. дело №587/587 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 831
С., 28.09.2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на десети септември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 153/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Т. Б. от САК, срещу определение № 1 370 от 23.07.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр. д. № 2 378/2011 г. в частта му, с която се отменя определение на СГС от 14.03.2011 г., с което съдът е осъдил [фирма] [населено място] да заплати на жалбоподателя разноски по делото над сумата от 1 000 лв. до присъдените 3 041 лв. като се оставя без уважение искането за присъждане на разноски над 1 000 лв. до претендирания размер.
Частният жалбоподател счита, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос от съществено значение за изхода на дело, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Същият моли да бъде отменено въззивното определение, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Производството по гр. д. № 3 333/2010 г. пред Софийски градски съд е образувано по обективно съединени искове, предявени от [фирма] [населено място] срещу [фирма] [населено място]. Ищецът претендира заплащане на сумата от 12 800 евро, представляваща част от цялата дължима от ответника главница в размер на 241 000 евро по издадена банкова гаранция и сумата от 500 евро – част от дължима законна лихва за забава върху сумата от 241 000 евро за времето от 07.09.2010 г. до 20.12.2010 г. (общ размер на законната лихва 7 200 евро). По делото е постъпил отговор от ответника, с искане за привличане на трето лице помагач, като е предявен и обратен иск за горецитираните суми срещу [фирма] [населено място]. На 24.02.2011 г. е постъпила молба (с вх. № 16 232) от [фирма], с която на основание чл. 232, изр. 1- во от ГПК се оттегля исковата молба. С оглед направеното искане от ищеца, с определение от 18.03.2011 г. СГС е прекратил производството по делото. Ответникът е депозирал молба, с която моли да бъде допълнен постановения съдебен акт относно разноските, който същият е направил за защитата си (адвокатски хонорар – 2 000 лв., от които 1 000 лв. – изготвяне на отговор и защита по основния иск и 1 000 лв. – изготвяне на обратен иск и защита по него; държавна такса за обратния иск – 1 041 лв.). По делото са представени платежни документи за платените разноски, както и договор за предоставяне на правна помощ и пълномощно. С определение от 14.03.2011 г. ищецът е осъден да заплати разноски в размер на 3 041 лв., срещу което същият е депозирал частна жалба. С определение № 1 370 от 23.07.2011 г. по гр. д. № 2 378/2011 г. САС е отменил обжалвания акт в частта, с която са присъдени разноски над 1 000 лв. и оставя без уважение искането за присъждане на разноски в претендирания размер (погрешно в диспозитива е изписана сумата 2 014 лв. вместо 2 041 лв.).
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Жалбоподателят е изложил въпросите от съществено значение за изхода на делото, по които се е произнесъл въззивният съд. От данните по делото е видно, че най-общо същите са свързани с приложението на чл. 248 ГПК и чл. 78, ГПК и обхвата на отговорността на ищеца при прекратяване на делото чрез негови процесуални действия – отказ от иска или оттегляне на иска. Поддържа се, че посочените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). Изложени са доводи, че ищецът не дължи направените от ответника разноски по обратния иск, в случай на оттегляне на иска или отказ от същия.
Настоящият съдебен състав счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като посочените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК законодателят е регламентирал възможността ответника да претендира направените от него разноски и при прекратяване на делото, какъвто е настоящия случай. Необходимо е същият да докаже, че разноските са реално направени. Това се установява от представения договор за правно съдействие с адв. Б., в който е определено и възнаграждението му. С отговора на исковата ответникът е направил и искане за привличане на трето лице помагач, като е предявил и обратен иск срещу [фирма] [населено място]. По делото са представени платежни документи, от които се установява, че ответникът (жалбоподател в настоящото производство) е заплатил договорения адвокатски хонорар както за изготвяне на отговора и защита по основния иск, така и за изготвяне на обратен иск и защитата по него. Видно е, че е внесена и дължимата държавна такса по обратния иск. Право на ответника е да реши по какъв начин ще защитава правата си, в т. ч. евентуално предявяване на насрещен, инцидентен или обратен иск, възражение за прихващане. Отговорността на ищеца при прекратяване на делото чрез негови процесуални действия – отказ от иска или оттегляне на иска обхваща всички реално направени от ответника разноски за своята защита, доказателства за които са представени по делото. Защитата на ответника срещу предявения иск зависи от неговата преценка, която би могла да включва и други процесуалния действия от негова страна, а не само отговор на исковата молба, какъвто е настоящия случай. Това налага извода, че въззивното определение следва да бъда частично отменено и на жалбоподателя да му бъдат присъдени още 2 041 лв. съдебни разноски, от които 1 000 лв. адвокатски хонорар и 1 041 лв. държавна такса по обратния иск.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 1 370 от 23.07.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр. д. № 2 378/2011 г. в частта, с която се оставя без уважение искането на [фирма] [населено място] за присъждане на разноски в размер на 2 014 лв. и вместо него постановява:
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма] [населено място] разноски в размер на 2 041 лв. (две хиляди и четиридесет и един лев).
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар