2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 831
С., 03,11,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 27 октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 498 /2014 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ДА Д.-С. против решение от 4.06.13 г. по в.гр.д. № 899/13 г. на Софийски АС, с което по същество се отхвърлят предявените от касатора срещу Т.-П. АД искове за заплащане на сумите: 1 560 082.41 лв. представляваща разлика между левовата равностойност на 1 574,831 т. котелно гориво по цени на Л. към деня на сключване на борсов договор от 8.04.11 г. и между левовата равностойност на същото количество гориво с влошено качество продадено с отстъпка от 80%, и 327 845.26 лв. мораторна лихва, като са присъдени разноски.
Подадена е и частна жалба от ДА Д. против определение от 12.09.13 г., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските.
Ответното Т.-П. АД е подало отговор за липса на предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК и че частната жалба е неоснователна, като претендира за разноски.
С обжалваното решение е прието, че ДА Д., след като не е възразила срещу включването на предявеното вземане в списъка на неприетите вземания и не е предявила установителен иск по чл.694 ТЗ, тя не е упражнила правата си в производството по несъстоятелност, поради което на основание чл.739 ТЗ те се погасяват след приключване на производството с оздравителен план. Съдът се е позовал на задължителна практика на ВКС-Р 41/25.06.12 по т.д. 138/11 на І т.о.
І. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че по въпроса за тълкуването и прилагането на чл.739,ал.1 ТЗ, практиката на ВКС, която е приложил въззивният съд, противоречи на практиката на ВАС-Р 3306/23.05.2000 по адм.д. 6433/99 на І о., поради което е налице предпоставката на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Практиката на ВАС не се включва в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения няма обоснован допълнителен селективен критерий, поради което касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Претендираните, договорените и изплатени разноски са за касационната жалба в размер на 120 000 лв. С оглед направеното възражение за прекомерност, същите следва да бъдат намалени в размер на 4 110 лв., съобразно приетото с т.3 ТР 6/13 ОСГТК.
ІІ Частната жалба е против определението по чл.248 на САС, с което е отказал да измени решението си в частта за присъдените 183 000 лв. разноски за един адвокат, както следва: 100 000 лв. пред първа и 83 000 лв. за втора инстанция.
За първата инстанция е представен списък на разноските в последното по делото с.з. на 1.11.12 г. Обаче, едва в писмената защита на АД са представени доказателства за плащането им.
Според приетото в т.11 ТР 6/13 ОСГТК, събирането на доказателства в исковия процес приключва с определението, с което съдът обявява краят на съдебното дирене и дава ход по същество на спора. След тази фаза страните не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във вр. с поддържаното им становище по време на процеса. Тази забрана обезпечава приложението на основни принципи на исковия процес.
За втората инстанция са представени споразумение-договор за правни услуги, фактура, пл.нареждане и списък на разноските в с.з. на 22.05.13 г., които не са оспорени, включително и за прекомерност.
По изложените съображения, частната жалба е частично основателна в частта за присъдените разноски за първа инстанция, които не се дължат.
Водим от горното и на основание чл.78 ГПК, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
І. Не допуска касационно обжалване на решение от 4.06.13 г. по в.гр.д. № 899/13 г. на Софийски АС.
Осъжда ДА Д.-С. да заплати на Т.-П. АД сумата 4 110 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
ІІ. Отменя частично определение от 12.09.13 г. и изменя решението в частта му за разноските, както следва:
Отменя решение от 4.06.13 г. по в.гр.д. № 899/13 г. на Софийски АС в частта, с която ДА Д.-С. е осъдена да заплати на Т.-П. АД разноски в размер на 100 000 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат пред първа инстанция.
Потвърждава решението в частта, с която ДА Д.-С. е осъдена да заплати на Т.-П. АД разноски размер на 83 000 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат пред втора инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: