О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 831
София 04.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 2998 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д. Х. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Трендфилова против въззивно решение № 402 от 1.04.2019г. по в.гр.д. № 2442/2019г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 3492 от 24.07.2018г. по гр.д.№ 17459/2017г. на ВРС и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от него искове против „Електроразпределение Север” АД по чл.74 ал.1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/ за присъждане на сумите от 9 508.56лв., обезщетение за причинени имуществени вреди, пропусната полза от реализиране на брутно трудово възнаграждение за периода 1.10.2013г.- 3.08.2014г., в резултат от проявено дискриминационно отношение на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № 24 от 27.03.2013г., установено с решение № 172 от 16.12.2016г., ведно със законната лихва, считано от 16.11.2017г., сумата от 2 902.16лв, .обезщетение за забава върху горната сума за периода 15.11.2014г. – 15.11.2017г., сумата от 3 500лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на проявено дискриминационно отношение от страна на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № 24 от 27.03.2013г., установено с решение № 172 от 16.12.2016г., ведно със законната лихва, считано от 16.11.2017г. и са присъдени разноски.
Срещу подадената от касационна жалба е постъпил подробен отговор от „Електроразпределение Север” АД, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 076лв., съгласно договор за правна защита и съдействие № 15997 от 18.06.2019г., реалното заплащане на които установява с представени фактура № 16888 от 21.06.2019г. и платежно нареждане за превод.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:
Въззивният съд е преценил като неоснователен предявения иск, като мотивите му са, че ищецът не е доказал претендираните от него вреди да са в причинна връзка с надлежно установеното пред Комисията за защита от дискриминация, дискриминационно поведение на ответника. Относно претендираните имуществени вреди е установено, че оставането без доходи през процесния период 1.10.2013г.- 3.08.2014г. се дължи на поведението на ищеца, който не е желаел да започне работа и не се е регистрирал в Бюрото по труда като търсещ такава. Искът за обезщетение на неимуществени вреди е отхвърлен въз основа на заключението на приета по делото съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от лекар със специални познания, съгласно което ищецът е в ремисия, считано от 18.06.2012г. Не са ангажирани никакви доказателства, включително и медицински документи, потвърждаващи тезата на ищеца, че за процесния период след 1.04.2013г. /след второто уволнение/, психичното заболяване от което страда– Биполярно афективно разстройство, се е обострило в резултат на проявеното от ответника спряно него дискриминационно поведение. В мотивите изрично е посочено, че подобни изводи не могат да бъдат направени само на базата на показанията на разпитаните по делото свидетели /при положение, че експертът твърди, че лицето е в ремисия/, защото свиделите не са специалисти в областта на медицината и нито те, нито съдът, който също не е компетентен в материята могат да преценят дали състоянията, които те описват са проявна форма – „депресия” или „мания”, характиризиращи психичното заболяване.
Касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като поставя следните въпроси: 1. Допустимо ли е, пред вид нормата на чл.64 ГПК, приемането и разглеждането на подадена след изтичане на срока за обжалване въззивна жалба?, 2. След като с доклада е очертан предмета на спора, възможно ли е доклада да се допълва с решението?, 3. Давностният срок за предявяване на иска по чл.74 ал.1 ЗЗДискр. не следва ли да тече от влизане в сила на решението, с което е установено наличието на дискриминационно поведение? и 4. Следва ли въззивният съд да изгради изводите си за наличие на причинени неимуществени вреди въз основа на ангажираните доказателства по делото и в частност на гласните такива? Позовава се и на очевидна неправилност на въззивния акт.
Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касатора въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като същите, доколкото не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС. Освен това, по така поставените въпроси не е налице и посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, защото по тях е налице трайно установена практика, която е съобразена от въззивния съд.
Първият и вторият въпрос не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, защото съдържат условие /първият, че въззивната жалба е подадена след изтичане на срока за обжалване, а вторият, че с решението е допълнен доклада по делото/, което не съответства на фактите по делото.
Въззивната жалба е подадена на 7.09.2018г. при получено от жалбоподателя съобщение за изготвения съдебен акт на 3.08.2018г. Тъй като съгласно действащата към този момент норма на чл.61, ал.2 ГПК „сроковете спират да текат през време на съдебната ваканция по чл.329 ал.1 ЗСВ” /която е от 15.07. до 1.09./, срокът за обжалване е започнал да тече на 2.09. и е изтекъл на 15.09.2018г., който е неприсъствен ден /събота/. Съгласно правилото на чл.60 ал.6 ГПК, същият изтича на 17.09., когато е подадена жалбата.
Докладът по делото е обявен за окончателен в първото по делото заседание, в присъствието на страните, които не са изразили несъгласие с него и след изясняване на спора от фактическа страна. От протоколите от проведените две съдебни заседания не е видно да са налице искания, по които съдът да не се е произнесъл, в какъвто смисъл има доводи в касационната жалба.
Третият поставен въпрос за давностния срок също не съставлява надлежно общо основание за допустимост, доколкото – както вече беше посочено – решаващите мотиви на въззивния съд за отхвърляне на иска са други.
Съгласно т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС – материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В този смисъл, касационно обжалване не може да бъде допуснато и въз основа на последният поставен от касатора въпрос, касаещ съответствието на правните изводи на съда за липса на установени неимуществени вреди, въз основа на ангажираните доказателства по делото. В мотивите си, съдът изрично е посочил, че не възприема гласните доказателства поради противоречието им с изводите на приетата по делото експертиза, на която следва да се даде приоритет пред вид нуждата от наличие на специални знания. Касаторът оспорва изводите на въззивния съд по съществото на спора, считайки ги за неправилни, но в производството по допустимост, касационната инстанция не се произнася по съществото на спора, а единственото което проверява е дали поставените въпроси отговарят на изискванията на чл.280 ГПК.
С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение, които са в размера на 2 076лв.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 402 от 1.04.2019г. по в.гр.д. № 2442/2019г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. Х. К. от [населено място], [улица][жилищен адрес] яп.16 да заплати на „Електроразпределение Север” АД [населено място], представлявано от всеки от членовете на управителния съвет Н., И. и Л., с адрес на управление: [населено място], Тауърс-Г, [улица] сумата от 2 076лв. /две хиляди седемдесет и шест лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.