2
гр. д. № 1313/2010 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 831
София, 08.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 5 април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1313/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Ч. „Подем”, [населено място] е подала касационна жалба срещу решение от 05.07.2010 г. по гр. д. № 639/2009 г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 09.04.2009 г. по гр. д. № 3566/2008 г. на Плевенски районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от касатора срещу Н. Г. Д. ревандикационен иск за 47.61% ид. ч. от недвижим имот – краварник с две силажни ями построен в поземлен имот 100011, в землището на [населено място]. К. довод е за допускане на процесуални нарушения при постановяване на решението. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се твърди, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос следва ли да указва на страните в изпълнение на принципа на служебното начало как се разпределя доказателствената тежест за установяване на твърдяни факти и за кои от тях не сочат доказателства. Като втори процесуален въпрос от значение за изхода на спора е формулиран въпросът за това допустими ли са пред касационната инстанция представяне на доказателства за установяване на допуснатите от въззивния съд нарушение на съществените процесуални правила.
Срещу въззивното решение, в частта, с която е уважен частично ревандикационния иск, е подадена касационна жалба от ответника по иска Н. Д. с доводи за недопустимост на решението в тази част. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по непредявен иск като е обсъждал дали ищците са станали собственици на имота на основание давностно владение, тъй като това придобивно основание не е въведено в исковата молба, а позоваването на него във въззивното производство е недопустимо. Позовава се и на задължителната практика каквато е ТР № 1 от 04.01.2002 г. на ОСГК на ВКС.
Ответницитe по касационните жалби ги намират за неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото приема следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от надлежни страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.
За да уважи частично предявения ревандикационен иск съдът е приел за установено, че Ч. „Подем”, [населено място] не се легитимира като собственик на 47.61% ид. ч. от имота, на основание проведен търг от правоимащите лица на бившето ТКЗС. Лаконично формулираният извод съответства на данните по делото. Касаторът не е посочил основанието за придобиване на части от имота в исковата молба. Това е направено в въззивната инстанция в писмената защита (л. 125). Представил е по делото протокол за предаване на имущество съставен на 14.03.1995 г., в което като получател е вписано лицето С. Х., без да е записано в какво качество подписва протокола. Върху подписа е поставен щемпел от който се четат буквите „Ч.”. Не се установява кооперацията да е участвала в проведен търг за продажба на имуществото. Правната възможност за това кооперация или търговско дружество да получат имущество на организацията по § 12 от преходните и заключителните разпоредби срещу сумата от дяловете, внесени от членовете им, е създадена с приемането на ал. 4 към чл. 27 ЗСПЗЗ, с изменението на закона с ДВ бр. 45 от 16.05.1995 г., т. е. след датата на предаване на описаното в протокола имущество. Този придобивен способ с оглед момента на приемането му е неприложим за извършени преди това актове на разпореждане. Съобразно действалата към момента на предаване на имуществото нормативна уредба, крайния извод, че касаторът не е придобил вещни права върху имота са обосновани и законосъобразни.
Първият формулиран процесуален въпрос за задължението на съда да определи как се разпределя доказателствената тежест за установяване релевантните за спора факти между страните не е решаван от съда и не е съществен за изхода на спора. Касаторът е представил доказателства за твърдяното от него основание за придобиване на вещни права върху идеални части от имота и те са обсъдени от съда.
Предпоставката по чл. 283, ал.1, т. 3 ГПК намира приложение когато за разрешаването на повдигнатия с касационната жалба материалноправен или процесуален въпрос се налага приложение на правна норма, или норми, които са непълни, или неясни, или по които няма създадена съдебна практика, или постановената такава е изоставена и се налага корективно тълкуване. Мотивирането на основанието по т. 3 е предмет на изложението, което следва да се приложи към касационната жалба – чл. 284, ал., т. 4 ГПК. След преценка на формулирания процесуален въпрос и данните по делото съдът намира, че не е налице това основание за допускане касационна проверка на въззивното решение в обжалваната част.
Не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК и по втория формулиран въпрос, тъй като той не е с решаващо значение за изхода на разрешения от съда спор.
По жалбата на Н. Г..
Въведеното с изложението основание за допускане на касационна проверка на въззивното решение е това по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК обосновано с твърдението, че съдът се е произнесъл по не предявено основание за придобиване вещни права върху имота.
При проверка за допустимостта на решението съдът констатира, че в исковата молба не е направено позоваване на придобивния способ давностно владение при условията на евентуалност. Възражение за изтекла в полза на ищците физически лица придобивна давност е направено във въззивната инстанция, а гласни доказателства за допуснати и събрани в първоинстанционното производство и въззивният съд ги е обсъдил, за да достигне до извода, че ищците Х. Х. и С. С. са установили владение върху краварника след провеждане на търга и са го владяли до 2005 г., след което владение е установил касатора.
Некоректно е твърдението на касатора направено в изложението, че съдът недопустимо е допуснал изменение на иска чрез прибавяне на ново основание. Ищците са се позовали на придобивното основание давностно владение чрез възражение, което е допустимо пред втората инстанция. В този смисъл е разрешението дадено с т. 6 на ТР № 1 от 04.01.2002 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че не е налице сочената от касатора предпоставка за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
При този изход на касационното производство разноските за него остават за сметка на страните така, както са направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.07.2010 г. по гр. д. № 639/2009 г. на Плевенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: