О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 831
София, 30.07. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юли, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. С. П. от с. П. област, чрез пълномощника си адв. В от АК-Велико Т. , против решение № 262 от 22.07.2009 г., постановено по в.гр.д. № 428 по описа за 2009 г. на Великотърновския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 41 от 13.03.2009 г., постановено по гр.д. № 1232/2008 г. на Г. районен съд, е уважен предявеният от Д. М. П. от с. П., Великотърновска област, против П. С. П., иск по чл. 106, ал. 5 СК/отм./, за изменение на мерките относно упражняването на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца Г. П. С. , Е. П. С. и М. П. С. , определяне на режим на свиждане на бащата с децата и осъждане на бащата да заплаща издръжка на децата в размер по на 30 лв. за всяко от тях.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторът сочи като основание за допускане на касационното обжалване хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос относно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 106, ал. 5 СК, за което не са събрани достатъчно доказателства, както и по процесуалноправен въпрос, представляващ съществено нарушение на съдопроизводствените правила – едновременен разпит на двете деца, както и провеждане на съдебно заседание в отсъствието на касатора.
В подкрепа на твърденията си, касаторът посочва и представя решение № 1* от 07.01.2009 г. по гр.д. № 3968/2007 г. на IV ГО на ВКС, решение № 320 от 10.04.2009 г. по гр.д. № 665/2008 г. н I ГО на ВКС, решение № 277 от 31.03.3009 г. по гр.д. № 594 на III ГО на ВКС и решение № 260 от 23.03.2009 г. по гр.д. № 1386/2008 г. на III ГО на ВКС.
Ответникът по касационната жалба, Д. М. П., не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, като не изразява становище по жалбата, както и по основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяем иск по чл. 106, ал. 5 СК/отм./ и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3.
За да уважи предявения иск с правно основание чл. 106, ал. 5 СК/отм./, съдът е приел, че е налице изменение на обстоятелствата при определяне упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, които от юни 2008 г. трайно са се установили да живеят при майка си в с. П., изразили са желание да живеят при нея, а и тя е родителят, който притежава по-добри родителски качества да се грижи за децата.
Основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице когато с атакуваното въззивно решение съдът се е произнесъл по правен въпрос /процесуален или материалноправен/, от който зависи изхода на спора, който се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело, какъвто не е настоящият случай. Изведеният от касатора като материалноправен въпрос, а именно липсата на доказателства относно изменение на обстоятелствата, обосноваващи промяна на режима на мерките относно упражняването на родителските права, би било основание за евентуалното касиране на обжалваното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускане на жалбата до касационно обжалване. Изводът на съда, че е налице изискуемото от закона изменение на обстоятелствата по чл. 106, ал. 6 СК/отм./, би бил необоснован, когато не е подкрепен от доказателствата по делото, но посочените от решаващия състав последици, произтичащи от изменението на тези обстоятелства, кореспондират със цитираната от касатора съдебна практика. Релевираните от касатора процесуалноправни въпроси, също не представляват основание за допускане до касационно обжалване. По преценка на съда с оглед на конкретните фактически обстоятелства е дали да проведе съвместен разпит на децата, или поотделно. В случая съдът е преценил, че следва да извърши съвместен разпит на две от ненавършилите пълнолетие деца при закрити врати и в присъствие само на техните родители и на социалния работник, която преценка не подлежи на инстанционен контрол. Що се отнася до твърдението на касатора, че е бил лишен от участие в съдебно заседание на 25.06.2009 г. пред въззивния съд, следва да се отбележи, че за това заседание той е бил редовно призован и в указания час – 14, 00 ч. не се е явил. Същият твърди в касационната жалба, че е закъснял и се е явил в 14,10 ч., но производството по делото е приключило като в случая не е спазена процедурата по чл. 142, ал. 1, изр. второ ГПК. От съдебния протокол на заседанието, проведено на 25.06.2009 г. е видно, че той е приключен в 14,15 ч., без да е отбелязано явяването на ищеца по-късно, така както той твърди в 14,10 ч., т.е. в случая не е налице и процесуално нарушение, независимо от обстоятелството, че в протокола не е отразено, че делото е разгледано при условията на чл. 142 ГПК.
Както се посочи по-горе релевираните в изложението твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, се отнасят до основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Тези основания касаят правилността на обжалваното въззивно решение при разглеждане на касационната жалба по същество по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК след допускането й до касация, но не са основания за допускане на касационно обжалване.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 262 от 22.07.2009 г., постановено по в.гр.д. № 428 по описа за 2009 г. на Великотърновския окръжен съд по касационна жалба с вх. № 9* от 02.09.2009 г. на П. С. П. от с. П., Великотърновска област.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: