О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 831
София, 30.12. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 533/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. “А” срещу решение от 26.02.2009 г. по гр.д. № 4045/2007 г. на Софийски градски съд, с което се отменя решение от 22.10.2007 г. по гр.д. № 19474/2006 г. на Софийски районен съд, 73 състав на ГК и вместо него е постановено друго, с което касаторът е осъден да заплати на “М” А. на основание чл.399 ТЗ (отм.) сумата 3 900 щатски долара, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 0* за неплащане на шест лизингови вноски по договор за лизинг с И. Л. С. и е отхвърлен обратния иск на касатора, предявен на основание чл.402 ТЗ (отм.) срещу лизингополучателя С.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава с произнасянето от въззивния съд по съществени материалноправни въпроси, разрешавани противоречиво от съдилищата, като същевременно счита, че произнасянето от ВКС по тях е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касация “М” А. изразява становище за недопустимост на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество навежда доводи за неоснователност на касационната жалба.
Третото лице и ответник по обратния иск И. Л. С. не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не са налице сочените от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният Софийски градски съд е приел, че между “М” А. и З. “А” със застрахователни полици от 28.04.2004 г. и от 25.04.2005 г. е сключен договор за застраховка срещу неплащане на лизингови вноски от страна на третото лице-помачгач по договор за лизинг от 15.04.2005 г. на л.а.”А”. Решаващият състав уважил иска за заплащане на застрахователно обезщетение по съображения, че вземането е възникнало по валиден договор за застраховка в полза на кредитор за вземания, произтичащи от продажба с разсрочено плащане /застраховка”кредити” и гаранции”/ по смисъла на т.14 от приложение № 1 към КЗ, при която застраховка застрахователят отговаря пред кредитора до размера на непогасената част от задължението, за обезпечението на което е сключен застрахователния договор. Развити са съображения, че противно на твърдението на застрахователя, застрахованият не е имал задължение да развали сключения с лизингополучателя договор при неплащане на първите вноски с цел да намали застрахователното обезщетение. Според съда застрахованият има право да избере дали да развали лизинговия договор или да получи застрахователно обезщетение в размер на всички неиздължени вноски, в което именно се състои интересът на застрахования да сключи такъв вид застраховка срещу заплащане на застрахователната сума.
В касационната жалба се излагат съображения за необоснованост на въззивното решение. Посочва се, че неправилно съдът е тълкувал клаузите от договора, като не е придал правно значение на клаузите от Общите условия, според които застрахованият се задължава да развали договора при неплащане на три поредни вноски, в рамките на които се ограничавала застрахователната му отговорност.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се повдигат въпроси, които според касатора се разрешават противоречиво от съдилищата, като прилага решения на инстанции по същество, за които липсват доказателства за влизането им в сила, като освен това липсва произнасяне по тях от въззивния съд. Такива са въпросите: 1.следва ли застраховките по финансовите рискове да се разглеждат като имуществени застраховки, дали този вид застрахователни договори представляват имуществено застраховане; 2. към кой момент за застрахования е налице застрахователен риск, съответно застрахователен интерес от сключването на договора; 3. прекратителното действие на рамковата полица води ли до автоматично прекратяване на застрахователните добавъци/добавки.
Въпросът за приложимостта на съдържащи се в договора общи условия при наличие на специални такива е засегнат от въззивният съд, но приоритетността и поредността им се преценява от съда въз основа на извършваната от него дейност по тълкуване на договора, а не по прилагане на закона и съобразяване с практиката по него. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване
Поставеният от касатора въпрос относно дължимите действия, които застрахованият следва да предприеме, за да ограничи вредите, и в този смисъл явява ли се носител на задължения по договора, е свързан отново с тълкуването на конкретните уговорки по него. Този въпрос е регламентиран в чл.388 ТЗ (отм.), по него няма противоречива практика, но как този текст е намерил отражение в конкретния договор е въпрос на тълкуване, което е извън обсега на настоящето производство.
В обобщение, касаторът не е обосновал довод за приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Цитираната разпоредба изисква съществения процесуално правен или материалноправен въпрос да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора, а не свързан с общите оплаквания за незаконосъобразност, с оглед поддържаното от страната нарушение във връзка с интерпретиране на събраните доказателства, които се квалифицират по чл. 281 ГПК, но не обосновават соченото от него основание по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице сочените от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.02.2009 г.
по гр.д. № 4045/2007 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: