О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 832
гр.София, 11.07.2012г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и седми юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 699/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на А.по з.за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 66 от 13.03.2012 г. по гр.д.№ 265/ 2011 г. С него е потвърдено решение на Добрички районен съд по гр.д.№ 4181/ 2010 г. и по този начин са уважени предявените от Я. М. И. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 195/ 01.07.2010 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши специалист” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 1 762,23 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига въпросите нищожно ли е съдебно решение, основано на нищожен на административен акт и длъжен ли е въззивният съд служебно да констатира този порок; процесуално нарушение ли е приемането като доказателство на експертно решение на Н., на което не е отбелязано да е влязло в сила; следва ли работодателят да понесе последиците от процедурните пропуски на Инспекция по труда в производството по издаване на разрешение по чл.333 от КТ; допустимо ли е за първи път във въззивното производство да се правят искания за прихващане. Счита, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, че по първият от тях има и противоречива практика, а освен това както той, така и последният, са решени в противоречие с практиката на ВКС. Поради това моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответната страна Я. М. И. оспорва жалбата с доводи по същество, без конкретни съображения по допускане на касационното обжалване.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да уважи предявените искове, въззивният съд е приел, че ищцата е работила на длъжността „старши специалист” в ответната администрация въз основа на безсрочен трудов договор. С ЕР на ТЕЛК й е призната 71 % трайно намалена работоспособност и е преценено, че може да продължи да работи на същата длъжност. Работодателят, след като е взел решение за съкращаване на щата и е извършил подбор, е поискал мнение от ТЕЛК и разрешение от ИТ за уволнение на ищцата, като от последното учреждение е получил отговор, че ищцата не се ползва от закрила по чл.333 ал.1 т.3 от КТ и че следва да се вземе становище от ТЕЛК дали същата не е трудоустроена. Повторно е поискано мнение на ТЕЛК, която с ЕР е отговорила, че ищцата не се явява трудоустроена, след което работодателят е извършил уволнението. Впоследствие ищцата е обжалвала последното решение на ТЕЛК и Н. го е отменила в частта, в която ТЕЛК се е произнесла по въпроса за наличието на трудоустрояване. С влязло в сила решение на АССГ решението на Н. е обявено за нищожно в частта, в която се съдържа произнасяне по въпроса за трудоустрояването. Въззивният е извел, че ищцата се явява трудоустроена, тъй като и е призната трайно намалена работоспособност от 71 % и е без значение обстоятелството, че същата не е преместена на друго работно място. Като трудоустроена тя се е ползвала от закрила по чл.333 ал.1 т.2 от КТ, а по искането от страна на работодателя за разрешение от Инспекцията по труда, последната не е отговорила по същество. Счетено е за ирелевантно правилни ли са действията на администрацията, след като ищцата обективно се е ползвала от закрила.
При тези изводи на въззивния съд обуславя въззивното решение единствено въпросът, свързан с допустимостта работодателят да понесе последиците от неправилните действия на Инспекция по труда в производството по издаване на разрешение по чл.333 от КТ. Той обаче няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като законът е ясен и практиката по прилагането му е трайна, без да е необходимо в нея да се внася промяна. Въззивният съд е съобразил установената практика, според която няма значение причината, поради която при извършване на уволнение на трудоустроен работник не е взето предварително разрешение от Инспекцията по труда. Каквато и да е тази причина, при непреодоляна закрила уволнението е незаконно на формално основание и съдът е длъжен да го отмени, без да разглежда останалите обстоятелства по делото. Правен въпрос, по който няма непълнота или неяснота в закона, а по прилагането му има установена съвременна практика, не може да има значението по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Не обуславят обжалваното решение правните въпроси нищожно ли е съдебно решение, основано на нищожен административен акт и длъжен ли е въззивният съд да обяви тази нищожност, процесуално нарушение ли е приемането като доказателство на експертно решение на Н., на което не е отбелязано да е влязло в сила, и допустимо ли е за първи път във въззивното производство да се правят искания за прихващане. Първите два от тези въпроси не са разглеждани и разрешавани от въззивния съд. Те не са поставени с въззивната жалба. Освен това въпросите са относими само за първоинстанционното производство, тъй като именно първата инстанция е приела като доказателство невлязлото в сила решение на Н. и е постановила решение въз основа на това доказателство. Въззивът е приел като доказателство влязлото в сила съдебно решение, с което актът на Н. е обявен за частично нищожен и е основал фактическите си констатации на него. При това положение е без значение какви процесуални нарушения са извършени в първата инстанция – на обжалване по касационен ред подлежи въззивното решение, а не първоинстанционното. Релевантен за допускане на обжалването може да е само процесуалноправен въпрос, който е свързан с нарушения на правилата на ГПК във въззивната инстанция, а не в първата.
Без значение за изхода от спора е и въпросът за допустимостта на възражението за прихващане, защото такова не е направено пред въззивния съд. Съответно няма произнасяне по това, допустимо ли е въззивната инстанция за първи път да разгледа такова възражение и да извърши прихващане, т.е. за крайния резултат е ирелевантно какъв отговор ще бъде даден на така формулираният въпрос.
Поради това не са налице предпоставки за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол и Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 66 от 13.03.2012 г. по гр.д.№ 265/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: