3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 832
София, 18.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3090 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място] чрез адв.А. Я. от САК срещу решение № 70 от 26.02.16г., постановено по в.гр.дело № 903/15г.на Плевенския окръжен съд.С него е потвърдено решение № 283 от 21.02.14г.по гр.дело № 4723/13г.на Плевенския районен съд в обжалваната част,с която [фирма] е осъдено да заплати на С. С. К. от [населено място] сумата 7 360.48 лв,представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода м.юни 2012г.- м.април 2013г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 3.09.13г.до окончателното изплащане и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата 460.31 лв,представляваща лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение в размер на 7360.48 лв за периода на изискуемостта на всяка сума до 3.09.13г.,както и в частта за присъдените разноски.
Жалбоподателят твърди,че обжалваното решение е недопустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл при нередовна искова молба.Поддържа,че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следния въпрос : Какви са процесуалните правомощия на съда,в случай,че в исковата молба ищецът не е конкретизирал какъв размер на неплатено трудово възнаграждение претендира – размер на брутно трудово възнаграждение или размер на нетно трудово възнаграждение.
Ответницата по жалбата С. К. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема следното:
Настоящото производство е образувано по касационна жалба, подадена срещу въззивно решение при повторно разглеждане на делото по реда на чл.295 ГПК.
С решение № 192 от 28.10.15г.по гр.дело № 6762/14г.състав на ІІІ г.о.на ВКС е обезсилил решение № 357 от 10.07.14г.по гр.дело № 451/14г.на Плевенския окръжен съд в обжалваната част и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав,с указания съдът да проведе производство по чл.129 ал.1 ГПК,тъй като исковата молба не е била приведена в съответствие с изискванията за редовност.
При повторното разглеждане на делото от окръжния съд исковата молба е оставена без движение с указания до ищцата да отстрани нередовностите на исковата молба,като уточни в какво се състои неизпълнението на работодателя по конкретните месечни платежи,за които се твърди,че са неизплатени трудови възнаграждения – в неизплащане на части от заплати или в неизплащане на пълните размери на заплати за съответните месеци; да уточни заявените претенции като посочи какви размери на вземанията по месеци и години претендира по чл.242 КТ,които формират заявения общ размер от 7360.48 лв,както и размера на претендираните мораторни лихви върху всяко от претендираните месечни трудови възнаграждения.
С уточняваща молба от 3.12.15г.ищцата С. К. е изпълнила указанията,дадени й от въззивния съд,който се е произнесъл с обжалваното решение по редовна искова молба.
Съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.10г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС,ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо,ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол и по правен въпрос,който не е посочен от жалбоподателя.В случая не се налага проверка на процесуалната допустимост на решението,която е направена при първоначалното разглеждане на делото.Нередовността на исковата молба е отстранена съгласно указанията на ВКС в отменителното му решение,с които се е съобразил въззивния съд,поради което настоящият състав счита,че не следва да допусне касационно обжалване на това основание.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните по делото доказателства.В случая не е
налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол по въпроса: Какви са процесуалните правомощия на съда,в случай,че в исковата молба ищецът не е конкретизирал какъв размер на неплатено трудово възнаграждение претендира – размер на брутно трудово възнаграждение или размер на нетно трудово възнаграждение.Този въпрос не е разрешаван от въззивния съд,защото се поставя за първи път пред настоящата инстанция и съответно не следва да бъде обсъждан.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 70 от 26.02.16г. постановено по в.гр.дело № 903/15г.на Плевенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.