4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 832
С., 19.06. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 2501 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. В. К. от АК-С., против въззивно решение № 7893 от 21.11.2013 г., постановено по в.гр.д. № 7678/2013 г. на Софийски градски съд, ІV-а състав, с което като е потвърдено решение от 08.04.2013 г. по гр.д. № 34250/2012 г. на Софийски районен съд, 64 с-в, са уважени предявените от О. В. В. от [населено място] срещу [фирма], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, ведно със законните последици.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Поставеният правен въпрос от материално естество, конкретизиран от настоящата инстанция при условията на т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, е – приложима ли е разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, когато основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на работника или служителя не попада в обхвата на другите основания, специално уредени в КТ, като обективната невъзможност за изпълнение на трудовия договор може да произтича както от работника или служителя, така и от работодателя, но следва да са налице непреодолими причини от обективен характер, които произтичат от независими от работника или работодателя фактори. По поставения въпрос твърди, че приетото от въззивния съд е в противоречие със съдебната практика, постановена по стария процесуален ред и е посочил, но не е представил съдебни решения, както следва: решение № 2169 от 11.03.2005 г. на ВКС по гр.д. № 3223/2002 г., ІІІ г.о., решение № 1439 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр.д. № 2398/2005 г., ІІІ г.о. и решение № 946 от 14.05.2002 г. на ВКС по гр.д. № 1289/2001 г., ІІІ г.о. Посоченото решение № 218 от 17.03.2010 г. на ВКС по гр.д. № 984/2009 г., ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК обосновава основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата по касационната жалба О. В. В. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. К. от АК-С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд, е приел, че в случая не е налице уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ – прекратяване на трудовото правоотношение по обективни причини, които са извън страните по договора, но е невъзможно работникът да изпълнява задълженията си по трудовия договор, което налага работодателят да го прекрати едностранно с предизвестие. В конкретния случай съдът е приел, че от фактическа страна описаните в уволнителната заповед основания за издаването й са висока степен на конфликтност на ищцата, обоснована от личностните й качества и нежеланието й да изпълнява трудовите си задължения като охранител, нарушения на трудовата дисциплина /по три пункта от заповедта/ и невъзможност за работодателя да й предложи друго място на работа. Приел е, че в случая правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с ищцата по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ не е надлежно упражнено, тъй като обективната невъзможност по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ е налице, когато по някаква причина от обективен характер, имаща връзка с работника или работодателя, не е възможно работникът да изпълнява задълженията си по трудовия договор. А в конкретния случай соченото в уволнителната заповед няма обективен, а субективен характер – нарушения на трудовата дисциплина, за които ищцата отговаря и нейни конкретни личностни качества, които не позволяват спазването на тази дисциплина, т.е. невъзможността за изпълнение на трудовия договор между страните се дължи на конкретно виновно поведение на работника, с което той не поставя работодателя си в обективна невъзможност по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, поради което и предявените искове за защита срещу незаконното уволнение на това уволнително основание се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
Поставеният в изложението правен въпрос от материално естество е важен, но той не е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, не е решаван противоречиво от съдилищата и разрешаването му не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като по него е постановена задължителна съдебна практика, обективирана в решение № 342 от 04.10.2011 г. по гр.д. № 11/2011 г. на Четвърто гражданско отделение на ВКС, решение № 99 от 05.04.2011 г. по гр.д. № 380/2009 г. на Четвърто гражданско отделение на ВКС и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Възприетото от въззивния съд по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ съответства на тази задължителна съдебна практика, съгласно която при уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, работодателят трябва да докаже, че има създадена нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно. Причините, които са породили тази невъзможност трябва да са от обективен характер и непреодолими за и от страните, какъвто безспорно не е настоящият случай, в който като причина за това уволнително основание са посочени нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищцата, които са от субективен характер. Освен това липсва обосновка защо решаването на този правен въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, което основание за допускане на касационното обжалване е приложимо в случаите, при които разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед настъпило изменение в законодателството или обществените условия, във връзка с които изисквания изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа обосновани аргументи. Следва да се подчертае, че релевираните в изложението твърдения, които касаят неправилност на въззивното решение, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Тези основания касаят правилността на обжалваното въззивно решение при разглеждане на касационната жалба по същество по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, на ответницата по жалбата следва да бъдат присъдени направените разноски за касационното производство в размер на 700 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7893 от 21.11.2013 г., постановено по в.гр.д. № 7678/2013 г. на Софийски градски съд, ІV-а състав, по касационна жалба с вх. № 146556/10.12.2013 г. на [фирма] [населено място].
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на О. В. В. от [населено място] направените по делото разноски за настоящото касационно производство в размер на 700 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: