3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 832
С., 26.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 20.10.2011година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 747/2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 , във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Н. Г. Ш., в качеството му на пълномощник на Г. Н. Ш. против определение № 125 от 08.06.2011 год., по т.д.№ 543/2011 год. на първо търговско отделение на ВКС, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, подадената от настоящия частен жалбоподател касационна жалба вх. на В. № 4366 / 09.02.2011 год. срещу въззивно решение № 670/22.12.2010 год., по в.т.д.№ 1625/2010 год. на Варненския окръжен съд.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, който порок е обоснован със съображения за противоконституционност на процесуално правило на чл.280, ал.2 ГПК и нарушено „право на ефективна защита” по см. на чл.13 от ЕКПЧ предвид липсата на осигурена на страната възможност за касационно обжалване.
Ответната по частната жалба страна не е депозирала отговор в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред друг тричленен състав на ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от Н. Г. Ш., в качеството му на пълномощник на Г. Н. Ш. касационна жалба вх. на В. № 4366 / 09.02.2011 год. тричленният състав на първо търговско отделение на ВКС е приел, че въззивното решение на Варненския окръжен съд № 670 от 22.12.2010 год., по в.т. д.№ 1625/2010 год., предмет на същата, попада в обсега на чл. 280, ал.2 ГПК, в редакцията на нормата, обнародвана в ДВ бр. 100/ 21. 12.2010 год. и е изключено от приложното поле на касационното обжалване, тъй като цената на предявения иск, основан на чл. 55 ал.1 ЗЗД, е под законовия минимум от 10 000 лв.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно императивната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията на закона,обнародвана в ДВ бр.100/21.12.2010 год., от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационен контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10 000лв. – за търговски дела, във втората от които категории, както правилно е преценил и тричленният състав на първо търговско отделение на ВКС, попада и обжалваното решение на В., предвид произхода на претендираното вземане и качеството ”търговец” на ответната по спора страна – арг. от чл.286, ал.3 ТЗ
Следователно, при липсата на създаден от законодателя ред за инстанционен контрол над въззивния съдебен акт на В., настоящият частен касатор не разполага с потестативно процесуално правомощие да сезира касационната инстанция по реда на чл.280 и сл. ГПК, поради което подадената от него касационна жалба правилно е възприета за явяваща се процесуално недопустима.
С § 25 ПЗР на ЗИДГПК законодателят изрично е предвидил, че само висящите производства се приключват по досегашния ред и доколкото не е обвързал висящността на делото с момента на постъпване на исковата молба в съд, какъвто подход е възприет с § 1 и сл. ПЗР на ГПК, то следва да се приеме, че релевантна е единствено висящността на делото в касационната инстанция.
Несъмнено тази висящност пред ВКС настъпва от момента на подаване на касационната жалба в канцеларията на администриращия същата съд, начало на която в случая е датата 09.02.2011 год..
Затова, като е съобразил горното, излагайки аналогични правни съждения предходният тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС правилно е приложил процесуалния закон.
Що се касае до въведените от частния жалбоподател доводи, свързани с лишаването му като страна в процеса от осигуряване на ефективна защита по см. на чл.13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /Конвенцията/, в сила за България от 05.07.1992 год./ДВ бр. 80/ 20. 10. 92год./ и чл. 117, ал.1 от конституцията на Република България, то следва да се посочи, че в случая цитираната конституционна норма е неотносима, а тази на чл.13 от Конвенцията, изискваща във вътрешното право да съществува средство за защита, което да дава възможност компетентният национален орган да разгледа всяко ”защитимо оплакване” основано на Конвенцията и да осигури съответната му защита, може да бъде обсъждана единствено в контекста на изпълнение задължението на Държавата по чл. 6 от ЕКПЧОС –за реално право на достъп до правосъдие, но не и в поддържания в частната жалба смисъл.
/Вж. решение на ЕСПЧ от 18.12.1996 год. по делото Aksoy v. T./.
Следователно, доколкото чл.6, ал.1 от Конвенцията, гарантиращ на страните по възникнал помежду им спор реално право на достъп до съдилищата за произнасяне по техните „граждански права и задължения” предоставя на Държавата свободен избор на средствата за постигане на тази цел, вкл. изискуемите се за отделното производство процесуални предпоставки, то само по себе си въведеното от законодателя ограничение за касационен контрол по чл.280, ал.2 ГПК, обусловено от материалния интерес за съответната категория дело, не е в отклонение от практиката на Европейския съд по правата на човека.
Водим от тези съображения и на осн. чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 125 от 08.06.2011 год., по т.д.№ 543 /2011 год., постановено от тричленен състав на първо търговско отделение на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: